В блажена магия изчезват хора и неща- една орисия винаги дели обичта... Нощни птици, част от града, мънички светлици на розовия булевард- съединени единици върху шарен тротоар. Сами и толкова значими, допълващи, достатъчни, незаменими. Две души, вярващи, знаещи, че нищо не може да разруши един поглед-картина, два гласа-оркестър, едно докосване-камина, две тела с един център, едно чувство-цяла вселена- в сетивата им, в сърцата им въплътена! И докато свири, и докато свети любов младолика над стара земя, светът ще танцува и ще се върти, за да можем по улици вълшебни, да ловим ненаситно смели мечти, да кацаме по бели простори и да сваляме узрели звезди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар