Има дни,
незабележими дни,
в които, думи дето не разбирам,
карат кожата ми да трепти-
настръхвам чисто животински,
като котка пред заплаха
и толкова човешки,
че ми иде да заплача...
Има дни,
безумни дни,
тихи и самотни...
Пада розово листо,
а в душата-бомба,
звукът отеква в катакомба;
душата ми така отделена
от абсурда на света,
с живота свързана е
във една вселена
и всеки негов отклик
в тази тишина
изригва като слънце
и пали лудостта...
