Безсилие дълбоко, непреклонно, погребано в сърцето ми не спи
и търси да отвори заключени врати,
пулсира непрестанно във вените ми от сълзи.
Таи се като бунт отречен,
вечен, подтиснат, но обречен!
Тъгата там живее, затворена, съсирена и плаха,
бавно гори, изгарящо тлее-
огън в жилите ми, плач в сърцето, тъмнина във мрака!
Безсилие към свят на егоизъм грешно разбран,
към свят от безразличие страшно скован;
към слаба държава и беден народ,
към деца изгубени без път,
богато съблечени или бедно облечени,
не търсещи път, защото го НЯМА!
И тази ИЗМЯНА не ще да простя
на всеки, който не страда от излишно(?!) безсилие в своята кръв!
Няма коментари:
Публикуване на коментар