Разкъсвана от истината многостранна,
продължавам, без да зная кой е пътят,
посоката е все измамна и коварна,
ако е сама, ако един е само лъчът...
Светът е пак събран и хората живеят:
плачат, страдат и се смеят,
мечтите пак горят-за свобода копнеят,
а големите проблеми са далечни и бледнеят,
пред ежедневните сполуки и беди.
Знанието по-изгубена ме прави от преди:
мъдростта вековна казва "всичко е наред",
а измамите в лъжливия ни свят,
говорят, че нищо не е вред,
щом строят се палати, а други нямат хляб,
и че революция огромна идва занапред,
че и богатия ще е засегнат и сиромаха клет.
Събирам в едно тези две страни
на една и съща монета-
миналото потвърждава, че няма злини,
че колелото се върти и на нашета планета...
Ако истината е физично равновесие,
като изчислено равноденствие:
след грабеж следва гърмеж, а после откат-
има ли пушка ще гръмне, без връщане назад.
Връща си го природата,
връщат си го и хората...
Отново вярвам, че всичко е наред,
справедлив и естествен е общия гнет,
щом бунтува се болно сърце,
обща и преливаща е енергията,
както е общо и синьото небе,
със земята дори делим си материята
и няма без смисъл родено дете.
Нищо не ще се изгуби,
всеки ще си плати за делата,
но светът не ще се погуби,
просто ще се променят нещата.
Ако досега е имало войни нагласени,
следващите няма да са предрешени,
ще са истински, силни, откровени,
родени от болка, от глад и от гняв-
не ще се манипулира последния преврат!
Ще са жив потоп и библейско пришествие,
реално човешко, природно бедствие...
И Бог ще стане човекът,
когато заживее с Природата в хармония,
това ще е второто Му идване,
с тази хегемония,
с това велико сливане!
Хората са тук, за да са щастливи,
равни, доволни и... живи!
Кой, иначе, би си играл
хилядолетия напразно
и би наливал от пълно в празно?
