Светове

Стихът ми е прост,
като камък-
неподвижен и сив, 
но остава.
Стихът ми е прост,
като пламък-
монотонен, еднакъв,
но сгрява.
Стихът ми описва пътеки
и стълби катери безпирно,
към стари и нови утехи
стреми се наивно, немирно.
Не отсява злато от плява,
не търси покой, нито слава.
Не вдига стени
и не събаря,
а дупки мънички
отваря-
процепи ярки на вяра,
дръзка, нахална, но стара.
Стихът ми е прост,
като пчела,
кошер прави 
от мед и светлина,
лети и сладост носи,
с крачетата си боси.
Стихът ми е прост,
като мъничка река,
отмива пясък и въпроси,
оставя издълбана следа.
Той не търси брегове,
само отразява светове.