събота, 6 януари 2018 г.

На ръба на света


На ръба на света 
звезди броя
Миналото раждат 
И ме будят от съня
Какво съвършенство
Във всеки миг
Довело ме е тук
Сега съединявам
Миналите мигове
И болката изчиствам
Слагам ги тук
Накуп
Съвършен разказ
За съвършен живот
Свещен кивот
От множество "грешки"
Толкова лични, така човешки
Моментът ги изчисти
И ги направи перфектни
Няма дефекти
Няма поправки
Само ефекти
Отразени в това небе
Съвкупност от животи
Събрало векове
Аз съм миналото
И не съм
Цялата съм полет
Назад и напред
Истина ли е или мираж
Истинска ли съм
Или колаж
Може би не съществувам
Събрана съм сега
И нося бъдеще-
Кратки Спирания на дъха
И красота от самота
В която ще съм всички
В която ще съм всеки

петък, 15 декември 2017 г.

Новият Хаос

Разпадам се на хиляди парчета-
Настоящето ми бяга,
Само минало, което се събира
в един единствен миг
с бъдеще, което вече чувствам
Очертават точка
и линия безкрай...
Нима възможно е да свършва
Всеки ад и всеки рай!?
Не, не мога да не чувствам,
че Материята няма край...
Въздух, който ме събира
с всяка мъничка частица.
Плътността вибрира-
Цялата и аз.
Ръцете и краката
не ми принадлежат,
Умът ми даже чужд е.
Спомените на какво лежат?!
Или случват се сега,
Или не съществуват-
Сякаш никога не съм била...
Мислите ми нищичко не струват.
Няма път напред,
който да не ме връща
Към същността, от която бягам.
Направо ми се повръща
и цялата се стягам,
когато я срещна отсреща-
Сякаш притисната съм към стена,
Вълни ме обливат и ставам гореща...
Как да приютя
Страст като пеща,
Свобода която не среща
граница или провал:
Там няма грешни желания
и в най - тъмните гори
Всички пререкания
се обличат в артистични лъчи...
И мога да съм всяко
извратено същество-
Хермафродит, лесбийка или гей,
С полигамно потекло...
И точно тази извратеност,
Скрита вътре в мен като раненост
е Която позволява безкрайна
Свобода на любовта
и Доближава ме нелепо
Най-близко до вечността...

понеделник, 4 декември 2017 г.

Уроци по салса

Не, не мога и за миг да се спирам,
себе си някъде ако не намирам,
а щом във някой се загубя,
нова се откривам...
Изтървана обеца
в тоалетна чиния,
тераси от сърца
и коридор – олелия-
в тази суетня
е пълно с магия...
И покрай  дим и усмивки,
потрепват във такт,
големи – малки ученички
и батковци с пълни гърди.
Загрявка-антракт
и после се започва:
театър – игра, фигури, вълни,
инструктор - цяло слънце
с лице от лъчи,
а ние - планети
улавяме жадно всяко зрънце
закъсняла светлина...
И животът сякаш спира,
прекроява се всяка мечта-
изглежда някак вяла
пред следващата щура шега...
Рисуват се цели други измерения
в творчески безумни отклонения...
А танцът страстно те увлича,
задръжките ти съблича,
става твоя съдба!
Извън цветната ни зала за игра,
напълно  избледнява света...

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Полет

Душата ми блести от свобода,
загубила онази струна,
която палеше ръжта
и като лятото изгаряше безумно
от желания горещи,
или страхове...

Не пали вече свещи
и молитви не мълви
в тишината песен срещна
и полета й улови...

Едно щурче й прошепна
с цветовете
на уморени залези
и бавни звезди,

че няма рани и любов,
а само измамни игри
на ум измъчен и жалък,
потънал в стонове
от предишни болки и лъжи.

Детето огорчено стана,
изтупа се от спомени,
привърза смешните си рани
и спря изведнъж да пълзи,
пред себе си решено,
прие си всичките вини

и от вина се отказа,
да бяга от мрака си се умори,
разбра, че няма хорска зараза
и лоши черти,
че е върла омраза
само да отричаш
тъмните си страни...

и че болести няма,
и старост,
и лоши хора дори,
че нищо не ще го засегне,
ако не му дава от своите сълзи.

Умря изцяло и наново се роди
и с поглед чист прогледна:
в илюзията срещна красота,
в противоречията,
в падението и в калта-
бисери, където всеки
би намерил от ужас смъртта...

Свободата равна е на смелост
на истина пред себе си и своята душа,
да знаеш, че дори лъжата външна
може да лети със прелестни крила.

Щом спреш да съдиш и делиш,
да се вкопчваш и "грешиш",
прегради всички разрушаваш
и смело можеш да летиш

отвъд хоризонти и страсти,
отвъд надежди и мечти,
потъвайки в нежните ласки
на вечни мигове от светлини.

вторник, 25 юли 2017 г.

Посветено на всички

Твоята любов е също моя,
твоята болка - и моя съдба,
твоят смях се отразява в мен,
а ръката ти докосва
струна огън разнежен.

Думите една след друга,
връзки пак градят-
няма никакви представи
светът ни да разделят,
нито време, нито разстояния
-небесата общи щом трептят!

Виждам хора-отражения,
облечени в безумни цветове,
себе си ли да не обичам,
щом живота в тях и в мен
еднакво винаги тече...

Днес на себе си говоря-
утре чувам моя глас във теб,
а щом сърцето си разтворя
от щастие ми се реве...

С тез сълзи ще стопля
всяка неразбраност или самота,
болката ни ще прегърна нежно,
сянката ни ще превърна в свобода...

петък, 26 май 2017 г.

Искам да танцувам

Искам да танцувам!

Искам да танцувам!
Сега и завинаги!

Да изтанцувам всичко:
зова неделен на птиците,
полета на дъждовните капки,
аромата на окосена трева,
преливката на облаци
над легнало небе,
люляк, подарен и приласкан до гръдта,
бебешки плач и утринна мъгла,
влакът, който закъснява,
чакаща жена,
линиите, които се пресичат,
свирката на локомотив,
залез, който вдъхновява,
спомен от парфюм,
Пловдив зареден със страсти
и прежален маникюр,
дете, което гони гълъби,
стареца, който ги храни с трохи,
фонтани с капки замечтани,
дъги родени от пръски,
тополи гонещи желания,
бягащо глухарче,
откъснати листенца акация,
с нежни нарицания:
щастие, нещастие, път, писмо,
любов, целувка,
маргаритки и венци домашни;
детелини, носещи късмет
под одеяло от въздишки,
кола, паркирана до язовир,
и въдици, захванати с каишки,
изпечени козунаци,
хляб, създаден от ръце,
домашни, битови неволи,
изгорено от лакомост небце,
детско счупено колелце,
което да се поправи,
чук и звук от метал,
наковалня и огън от скара,
пръскащ маркуч и мокър асфалт,
слънце, което кожата изгаря,
въглища и коледни лампички,
въздух зареден със зимна слана,
автобус и сутришно закъснение,
умората от натоварен ден,
масаж на краката,
домашния огън и терлици,
елха и стари вицове,
молитва, от която ми се плаче,
тамян и зелеви сърми,
пoдаръците, скрити под елхата,
фойерверки, писъци и суета,
февруари пълен с изненади,
възрожденски празник, химн на гордостта...

Как сърцето ми се пали
и боли от красота,
а нозете боси,
без сандали,
пуснати коне на свобода
жадуват, сънуват,
мъдруват
как да изтанцуват.....
света!

четвъртък, 18 май 2017 г.

Откровение - фрагменти


Животът носи самота
и нищо в него вече не е истина,
обичам цялата земя,
със сърце от глина неразчистена.

Не мога дъжд да променя,
на птичето да кажа "не лети",
на мравките да сторя път
не ще да бъде честно,
защото дом изграждат те,
на място, на което не е лесно...

.........................................

Всеки план за бъдеще
е тъй нелеп,
сякаш към нищото изпращам колет-
същата съм само днес
(и даже в деня се меня),
а после друга някакъв копнеж
с марки заръчва към Съня.

В свят на илюзии
да трупаш провизии,
да преследваш
стремежи, мечти и гонитби
е сякаш някакво колибри
да мери времето с криле...

...............................................

Любовта е непреходно истинска,
когато е богата
и най-фалшива за един
(макар и с прелестна позлата),
като просяк да запълваш с левче
джоб безкраен и не-обходим.

.................................................

Аз съм мъничка Алиса
в свят на огледала-
всяко в друго се оглежда
и сред красавици и плашила
търся някаква опора,
във която да внедря
миналото вярване,
че нещо материално
в ръцете си ще задържа,
или пък, че чувство ще запазя,
докато се лутам
толкова сама.

За миг безкраен усещам
как земята се поклаща,
вътър образите хваща
и всичко потъва в мъгла.
Открива ми се черна бездна,
към нея смело посягам с ръка-
сякаш само ако вътре влезна
ще намеря пълнота.