петък, 26 май 2017 г.

Искам да танцувам

Искам да танцувам!

Искам да танцувам!
Сега и завинаги!

Да изтанцувам всичко:
зова неделен на птиците,
полета на дъждовните капки,
аромата на окосена трева,
преливката на облаци
над легнало небе,
люляк, подарен и приласкан до гръдта,
бебешки плач и утринна мъгла,
влакът, който закъснява,
чакаща жена,
линиите, които се пресичат,
свирката на локомотив,
залез, който вдъхновява,
спомен от парфюм,
Пловдив зареден със страсти
и прежален маникюр,
дете, което гони гълъби,
стареца, който ги храни с трохи,
фонтани с капки замечтани,
дъги родени от пръски,
тополи гонещи желания,
бягащо глухарче,
откъснати листенца акация,
с нежни нарицания:
щастие, нещастие, път, писмо,
любов, целувка,
маргаритки и венци домашни;
детелини, носещи късмет
под одеяло от въздишки,
кола, паркирана до язовир,
и въдици, захванати с каишки,
изпечени козунаци,
хляб, създаден от ръце,
домашни, битови неволи,
изгорено от лакомост небце,
детско счупено колелце,
което да се поправи,
чук и звук от метал,
наковалня и огън от скара,
пръскащ маркуч и мокър асфалт,
слънце, което кожата изгаря,
въглища и коледни лампички,
въздух зареден със зимна слана,
автобус и сутришно закъснение,
умората от натоварен ден,
масаж на краката,
домашния огън и терлици,
елха и стари вицове,
молитва, от която ми се плаче,
тамян и зелеви сърми,
пoдаръците, скрити под елхата,
фойерверки, писъци и суета,
февруари пълен с изненади,
възрожденски празник, химн на гордостта...

Как сърцето ми се пали
и боли от красота,
а нозете боси,
без сандали,
пуснати коне на свобода
жадуват, сънуват,
мъдруват
как да изтанцуват.....
света!

четвъртък, 18 май 2017 г.

Откровение - фрагменти


Животът носи самота
и нищо в него вече не е истина,
обичам цялата земя,
със сърце от глина неразчистена.

Не мога дъжд да променя,
на птичето да кажа "не лети",
на мравките да сторя път
не ще да бъде честно,
защото дом изграждат те,
на място, на което не е лесно...

.........................................

Всеки план за бъдеще
е тъй нелеп,
сякаш към нищото изпращам колет-
същата съм само днес
(и даже в деня се меня),
а после друга някакъв копнеж
с марки заръчва към Съня.

В свят на илюзии
да трупаш провизии,
да преследваш
стремежи, мечти и гонитби
е сякаш някакво колибри
да мери времето с криле...

...............................................

Любовта е непреходно истинска,
когато е богата
и най-фалшива за един
(макар и с прелестна позлата),
като просяк да запълваш с левче
джоб безкраен и не-обходим.

.................................................

Аз съм мъничка Алиса
в свят на огледала-
всяко в друго се оглежда
и сред красавици и плашила
търся някаква опора,
във която да внедря
миналото вярване,
че нещо материално
в ръцете си ще задържа,
или пък, че чувство ще запазя,
докато се лутам
толкова сама.

За миг безкраен усещам
как земята се поклаща,
вътър образите хваща
и всичко потъва в мъгла.
Открива ми се черна бездна,
към нея смело посягам с ръка-
сякаш само ако вътре влезна
ще намеря пълнота.