...

Не ме свъртат
среднощни кошмари,
и в дневните лутания,
и в градското сафари.
Умът ми пулсира
и пари-
енергия неуморима,
с раждането ме завари.
Въпроси без коловози,
любознателност,
многознателност,
с дръзка
настоятелност,
да открия.....
и аз не знам какво?
Да се завия
в готови заключения,
не умея,
пък и защо?
В тези изпитателни учения
предизвиквам ума,
придобивам нови умения,
да чупя на реалностите
многото лица.
Себе си събарям,
после се събирам,
повторно се строя
и се деформирам.
Воювам с невидими
врагове
и никога незнам
Пътят къде ще ме отведе.

Дао

Път небесен,
блян отнесен,
никога не изчезвай от моите сънища,
никога не се раждай,
винаги живей!
И да те постигна,
няма да те свърша,
и да стигна края ти,
не ще те извървя...

Обещание

Дадох ти едно обещание
и за наказание,
за целия ми грешен живот,
и за назидание,
обещах ти
да го спазвам до гроб!
На тебе, Море,
обещах, като тебе
и като малко дете,
от днеска да бъда,
даже от този момент!
Падини и върхове,
като дивните ти вълни,
без вини, без страхове!
Като тебе:
незасрамено,
завършено,
неподправено,
подвижно и силно...
и да заливам скали,
като тебе, обилно,
със сол и планктон,
с живот,
с кислород.
Обещавам, море!

Проблясъци

И драгото,
и благото,
се раждат в тишината...
Не за първи път,
в нея песен чувам
и усещам там домът.
Наслаждение в проблясъците малки,
и в минутите-прави пързалки,
точно в тези часове-
смехът е кратък,
но е силен двойно,
когато прозвучава от сърце.
Небето става песъчинка,
песъчинката-небе.
Пръската морска
е също и снежинка,
а миналото, като днешното,
невреме,
обагрено е в цветове.