вторник, 25 юли 2017 г.

Посветено на всички

Твоята любов е също моя,
твоята болка - и моя съдба,
твоят смях се отразява в мен,
а ръката ти докосва
струна огън разнежен.

Думите една след друга,
връзки пак градят-
няма никакви представи
светът ни да разделят,
нито време, нито разстояния
-небесата общи щом трептят!

Виждам хора-отражения,
облечени в безумни цветове,
себе си ли да не обичам,
щом живота в тях и в мен
еднакво винаги тече...

Днес на себе си говоря-
утре чувам моя глас във теб,
а щом сърцето си разтворя
от щастие ми се реве...

С тез сълзи ще стопля
всяка неразбраност или самота,
болката ни ще прегърна нежно,
сянката ни ще превърна в свобода...

Няма коментари:

Публикуване на коментар