Твоята любов е също моя,
твоята болка - и моя съдба,
твоят смях се отразява в мен,
а ръката ти докосва
струна огън разнежен.
Думите една след друга,
връзки пак градят-
няма никакви представи
светът ни да разделят,
нито време, нито разстояния
-небесата общи щом трептят!
Виждам хора-отражения,
облечени в безумни цветове,
себе си ли да не обичам,
щом живота в тях и в мен
еднакво винаги тече...
Днес на себе си говоря-
утре чувам моя глас във теб,
а щом сърцето си разтворя
от щастие ми се реве...
С тез сълзи ще стопля
всяка неразбраност или самота,
болката ни ще прегърна нежно,
сянката ни ще превърна в свобода...
Няма коментари:
Публикуване на коментар