Не, не мога и за
миг да се спирам,
себе си някъде ако
не намирам,
а щом във някой
се загубя,
нова се откривам...
Изтървана обеца
в тоалетна чиния,
тераси от сърца
и коридор –
олелия-
в тази суетня
е пълно с магия...
И покрай дим и усмивки,
потрепват във
такт,
големи – малки ученички
и батковци с
пълни гърди.
Загрявка-антракт
и после се започва:
театър – игра,
фигури, вълни,
инструктор - цяло слънце
с лице от лъчи,
а ние - планети
улавяме жадно
всяко зрънце
закъсняла светлина...
И животът сякаш
спира,
прекроява се
всяка мечта-
изглежда някак
вяла
пред следващата
щура шега...
Рисуват се цели
други измерения
в творчески
безумни отклонения...
А танцът страстно
те увлича,
задръжките ти съблича,
задръжките ти съблича,
става твоя съдба!
Извън цветната ни зала за игра,
Извън цветната ни зала за игра,
напълно избледнява света...
Няма коментари:
Публикуване на коментар