четвъртък, 15 декември 2011 г.

чАЗтици

Някъде по пътя
частици от мен се отделят,
някъде по пътя
идеите за мен, с мен се разделят.
Днес не съм, която бях
и като от чужда вселена
смее се предишния ми смях...
Младост ли беше,
или луда глава,
свобода непримирима,
или спонтанност на вълна?
И както някой,
седял до теб на чина,
така ми липсва този всякой,
макар и днес да вярвам,
че съм по-добра.

Това душевно разделение
буди странно съжаление,
носталгия и спомен за света,
през призмата на миналия поглед-
тъй чужд и странно мой:
сякаш нова съм от мъдростта,
от високо друг го виждам, намерила покой.

Прегръщам се с онази страст,
която пазим за умрелите неща.
Обич силна  към оставеното АЗ
тая,
затова, без да се двуомя,
негрешките му прощавам,
и унесена от вятър нов в захлас,
забравям ГО ...и продължавам.

петък, 2 декември 2011 г.

Сила (фрагменти)


Носи усещането за онази немощ,
която дава сила-
колкото по-често изгубваш всичко,
толкова повече разбираш,
че нямаш нищо, което да изгубиш.

Когато стане безмислен всеки страх,
умира нуждата, тъгата и целия душевен мрак!

Никой не може да ти отнеме мечтите
и любовта, вътре в теб,
никой не може да пресуши реките
на вяра и да ги превърне в лед.
Има едно лято, много, много надълбоко,
чиито птици никога не отлитат на юг.
Има един юг, който винаги те топли
и показва вярната посока.

Няма нищо вътре в теб,
което да не можеш да откриеш навън.
Твоето южно море
те чака и тихо те зове,
сгрява те с топлината
на слънце в зимното небе.

Чувствай, че винаги имаш,
всичко, което би си пожелал,
защото свободата да бъдеш,
ти носи възможноста да имаш!