сряда, 13 март 2013 г.

Протеста


Доброто има го у хората
и там, където вярата гори,
то подлага си подпората
и смелостта да извоюва СВЕТЛИ ДНИ!
Стари, прогнили са ни умовете
от толкова гласове,
от сочещи пръсти в чиновете,
от телевизори пълни с лъжи!
Но както и в прашни, панелни прозорци,
слънцето в изрев пламти,
така и ние, воините-миротворци,
грабваме тези лъчи!
Старец и млад
окупират с радост площада,
свободата е естествен кръговрат,
за нарушилите го-няма пощада!
Няма вече етикети,
няма наши, няма ваши,
като самолети
в композиция летим-
идеята руши стени, прегради:
щом ЕДНО СМЕ, ще победим!
Мойта мисъл съседът продължава,
моят вик от сина му проехтява!
НА УЛИЦАТА ВСЯКА НЕДЕЛЯ
НАРОДЪТ ЗА ПРЪВ ПЪТ РАСТЕ,
НАРОДЪТ ГРАДИ СЕ ОТНОВО
ПО АСФАЛТА СЪС СИЛНИ НОЗЕ!
НЕ ИЗПИХМЕ ДО КРАЯ ТАЗИ ОТРОВА,
КОЯТО ПРЕВРЪЩА ЧОВЕКА ВЪВ ПСЕ!
Не един от нас замина си млад-
ЖИВОТЪТ НЕ СЕ ПРЕСРОЧВА,
НЯМА ЗА НЕГО МАНДАТ,
затова борбата тепърва започва!
Не се страхувайте от новото,
нито от провал,
няма по-лошо от мизерстване в лоното
на този мафиотски капитал!
И пари да имате, не лягайте спокойни-
те крадат от нас като от крави дойни,
с всяка сметка, с всеки данък,
слагат на оградата си камък!
Тез пари са вашто време,
на младостта ви знойните дни,
здравето ви и тъжното бреме
да ги изгубите в офис сами!

Хаос, казват, тука са протестите,
граждани наричат ги в Европа честните,
които правата си отстояват...
Я да ги видим колко от тях ще са бесните,
ако така поголовно им се нарушават!
Нямали сме гражданско общество-
ето - има го вече,
но "лумпен" наричат това същество!
Навеждаме глави, засрамени пред екраните
и слушаме слугите на самозваните!
Намерете смелост-
кръвта на войводи и царе
и днес във вените тече!
Не спете,
събудете сърцата, душите, умовете,
България и себе си, спасете!

понеделник, 28 януари 2013 г.

Има дни



Има дни,
незабележими дни,
в които, думи дето не разбирам,
карат кожата ми да трепти-
настръхвам чисто животински,
като котка пред заплаха
и толкова човешки,
че ми иде да заплача...
Има дни,
безумни дни,
тихи и самотни...
Пада розово листо,
а в душата-бомба,
звукът отеква в катакомба;
душата ми така отделена
от абсурда на света,
с живота свързана е
във една вселена
и всеки негов отклик
в тази тишина
изригва като слънце
и пали лудостта...