вторник, 18 декември 2012 г.

...



Само да ти кажа че понякога,
изпитвам тази самота-
навярно хората на Запада
не споделят никога дъжда...,
и слънцето, и силата на лапада,
избуял насред ръжта ...

Забързани да не изпуснем залъка,
затворени във четири стени,
богатството не пазим толкова,
колкото на бедността си жалките трохи...

Къде изчезнаха онези мигове,
в които грабехме звезди,
изпразвахме гърлата с викове,
а общи бяха мрачни висини....?!

Нима е толкоз трудно вече
приятелството да се задържи?
Какви са тези тънки сметки,
интереси и делби,
всяка дума мерим в епруветки-
от реакция спонтанна ни боли!
Какво ли пазим във долапа
на нашите души,
нима, което не раздаваме,
накрая няма да се развали?
Животът тъй го проиграваме:
да пазим нищото, което нямаме
и все да сме сами...

петък, 14 декември 2012 г.

...








....
Пясъкът дращи ми нозете,
солта попива в дробовете....

Някъде китара запява,
отвъд светлините,
нежен саксофон й отговаря...

Кожата ти е вълна,
думите ти
с на морето гласовете
сливат се в една душа,
като шумове в рапан,
бликнал  смях и барабан.
В този ритъм самозван,
без песен,
танц разказвам
с тялото си
и нагазвам
в твърдата вода.
Някъде луната
е запалила лула,
в синята й бляскава пола
ненадейно ражда се нощта...

Потънал е във сън блажен
целия незнаен град,
само погледът ти устремен
и звездите шепнат
в този малък свят-
леко, плавно се навеждат
да достигнат бряг...
Даже някога да свърши,
безразлично е нали,
щом били сме с тебе
песъчинки и лъчи.


Извън място, време и мисли,
ронят се емоции  -  мъниста-
от спонтанни пориви чисти
и свобода отривиста...






четвъртък, 13 декември 2012 г.

Наблюдение



До вчера оглушала
в забързаните дни,
в себе си се вслушвах
за всички истини,
а ето някой ми говори,
с думите на хората край мен,
ангел с мен ли спори,
или днес е славен ден?
Промяната я виждам
в тънката следа
на толкова пророци
в моята среда.
Сякаш питала съм
дни и часове,
а тишината глуха
отговаряше ми с редове.
Въздухът пулсира
в странни цветове
и мъглата се раздира,
за да се промъкнат светове.
Ядрена реакция,
или някаква верига:
в смутния спектакъл
завесата се вдига.
Нищо скрито не остава
под един прожектор-
с истина се осветява
на живота всеки сектор.
Маските ни падат,
търсим си лицата,
слепи ли остават
в театралната позлата?
(Още пазим си очите-
страх ни е от светлината....)
Там от тъмното
кой ни наблюдава?
От балкона и по стръмното
сянка се задава...




четвъртък, 6 декември 2012 г.

...


....
Вечер с вино в ръка
гледам:
мъжа ми спортува
и нежната му иначе ръка
въздуха със сила рисува.
После пак тези ръце
гирлянди и лампи закачат,
снежинки изрязват,
като сърце,
и торбите от супера влачат.
През деня на клавишите свирят-
аз заспивам и пак тях сънувам-
как компютъра става пиано,
а от песните му тайно се вълнувам.
За миг и обикновенната клавиатура
под тях е вълшебна абривиатура.
Събуждам се и вместо мелодия,
те са сътворили цяла рапсодия
от картини, бутони, възможности,
от прозорци, идеи и разни сложности...
Някой път соленки пекат,
палачинки,мъфени или тортия-
сякаш бяла магия
двете му ръце творят!
Дали редят, помагат, или окрасяват,
галят, топлят, или болка облекчават,
всяка вещ след тях е променена-
сякаш мъртва е била, а после съживена...


сряда, 21 ноември 2012 г.

Задача

Раздели времето на три,
получи настояще,
настоящето на мигове отдели,
миговете-на хиляди дребни мигчета...
Ще получиш листа, капки, малки стихчета,
усмивки кратки, спрели улици,
докосване, което идва и си отива,
есента - протяжна, разтеглива ,
коледна мелодия, очакване,
мистерия и трепетно отгатване,
пътуване в автобус с непознати,
месецът в ноти, вместо във дати,
град от срещи случайни,
магазини с настроения нетрайни,
нощни светлини, които светят и угасват,
думи на нежност, които идеално им пасват.
Животът в секундата ври и кипи-
в разчленена моментна виталност,
в него, без спомен, сега се потопи,
мислите ги няма, отсъства друга реалност.

сряда, 14 ноември 2012 г.

.....


Мечтите в настоящето ще сложа,
на страховете вето ще наложа.
Ще отида в другата крайност
за да намеря средата-
дали някаква случайност
определя навиците ни, съдбата?
Реших да съм повърхностна и дива,
смахната и мързелива,
нахална и прощаваща,
глупава и ей така, радостна,
груба и лоша понякога,
но приобщаваща всякога;
блудкава, до сладостно повръщане,
наивна даже, като малко псе,
към детството едно обръщане
и към скритите ми врагове.
От днес така ще се влюбвам в света!
Ще вярвам в себе си, даже много да греша.
Без да мисля бързо ще реша
как наопаки да бъда,
наопаки на тази, която до сега,
неканена във мен живя.
Ще стана това, което
осъждах
и се заричах,
че никога няма да съм,
това, което в другите обричах
на срам и на вина.
Ще пробвам-мога само да спечеля,
червивата ябълка ако обеля
и ако заложа на обърната монета:
имам само тази планета
и този живот
да се събера.



петък, 2 ноември 2012 г.

Дао 2

Незнам коя съм,
но и няма нужда,
аз съм никоя и своя,
аз съм близка, но и чужда,
и там съм, и съм тук.
Аз знам коя съм,
аз съм без име и дума,
аз съм безшумния звук.

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

...


Миналото настояще
слива се в една дъга,
лятото нелепо наше
отразява се в мечта.
Колко намерени,
колко доверени,
само един за друг -
капка и падащ звук!
Някак времето минава,
а пък спряло е за нас,
как за всеки отминава
бързо радостния час.
С друго разбиране,
с ново усещане
няма умиране-
подранило посрещане.
И извън стареене,
в шеметно реене
над висини отвлечени,
отвъд звезди облечени,
нашите длани голи
стискат в шепи вечността,
а душата ми се моли
винаги да е така.

събота, 29 септември 2012 г.

Нощта на Музеите (в Пловдив)

Днес празнува
града,
построен от
емоции,
култури,
изкуство.
По тепетата му те се
разливат
като нереално,
неповторимо
чувство.
Вятърът музика носи,
гали стълби, павета, прозорци.
По тях и по старите къщи
рисуват поети-животворци.
Панаир от цветове
и панаирни щрихи,
многоезичие на гласове
по улиците никога тихи.
Младоста шумно грее
а историята до нея
приказки живи ми пее:
утре и вчера в една епопея!



Отново те виждам,
пак си оживял...
в теб, Пловдив,
никой миг не е отживял!
В теб времето диша
като в топка кристал,
за безвремие, Пловдив,
ще ти връча медал!

Да(п)оема

Да се разтопя,
да се разлея
в земята, въздуха, небето,
в съвършенна несъвършенност,
в мисъл, част от битието,
в пръст и слънце,
в нетленна тленност...
Обич да поема
и яснота отвъд мъглите,
с въздуха в гърдите,
с песен, или с къс поема
към хората объркани
с права потъпкани...
Път да поема към мечтите,
родени неземни,
извън плачът на дните
и проблемите дребни.
Възможност безгранична
да изгони всички кошмари,
доверие до вчера безумно,
да вдъхне към Духа и да стовари
силата на провидение,
на чисто проявление
и стихия на природно явление
в ръцете, в ума ми,
така че страха ми
след мене си
да оставям,
безмерна любов
с нетялото си
да улавям.

Истината е във
вселенската безкрайност,
в нейната подреденост,
завършеност и трайност;
в нищожността ни,
в безсмислието
и в неслучайната случайност.



И смисъл да изгубя,
по-голям ще изнамеря-
само от това треперя,
че ме има, че съществувам,
че мисля, чувствам и умея
света да преобразувам,
да разчупя, да овладея!











сряда, 12 септември 2012 г.

Спира

...
Обичам да снимам спрели часовници-
стрелките са каторжници
на времеви затвор.
И ние между тях се промъкваме,
носим без спор,
вечен живот и вечни проблеми,
напред в мнимата смърт.
А сме временно тук
и няма дилеми,
и думи няма, само звук...,
а вечността е умряла.
Но главата ни чудно заспала
не разбира,
че часовникът не напредва,
а само постоянно спира...
                   

Кашонът

Преглеждахме
угаснали мечти,
светлината им умряла,
прахта от бъднини,
в стаята онемяла,
с белите стени.
Със смях и без сълзи,
изхвърлихме ги,
макар и мъничко,
боли!

Кашонът-семейния ковчег-
на вехти писма
и учебни листа,
един разхвърлян портрет
на старите ни лица.
Късчета захвърлени желания,
отваряме едно след друго
и четем онези колебания,
на сърцето, наивно и лудо.

Недиректни
врати и прозорци
между редовете
се отварят.
Неконкретни
проблясъци
оттам проговарят.

Събрани четиримата
ровим в енигмата
на отминалия ни живот,
разгадаваме парадигмата
на времевия кивот.
И всеки дълбоко в душата,
излязла за малко, извън рутината,
достига до едно заключение,
че извън всяко съмнение,
много мечти са се сбъднали,
от както от дома сме си тръгнали,
но странно как нито една
не  се е изпълнила,
като точната ни представа в ума,
каквато някога преди е била.











събота, 18 август 2012 г.

...

Не ме свъртат
среднощни кошмари,
и в дневните лутания,
и в градското сафари.
Умът ми пулсира
и пари-
енергия неуморима,
с раждането ме завари.
Въпроси без коловози,
любознателност,
многознателност,
с дръзка
настоятелност,
да открия.....
и аз не знам какво?
Да се завия
в готови заключения,
не умея,
пък и защо?
В тези изпитателни учения
предизвиквам ума,
придобивам нови умения,
да чупя на реалностите
многото лица.
Себе си събарям,
после се събирам,
повторно се строя
и се деформирам.
Воювам с невидими
врагове
и никога незнам
Пътят къде ще ме отведе.

сряда, 15 август 2012 г.

Дао

Път небесен,
блян отнесен,
никога не изчезвай от моите сънища,
никога не се раждай,
винаги живей!
И да те постигна,
няма да те свърша,
и да стигна края ти,
не ще те извървя...

Обещание

Дадох ти едно обещание
и за наказание,
за целия ми грешен живот,
и за назидание,
обещах ти
да го спазвам до гроб!
На тебе, Море,
обещах, като тебе
и като малко дете,
от днеска да бъда,
даже от този момент!
Падини и върхове,
като дивните ти вълни,
без вини, без страхове!
Като тебе:
незасрамено,
завършено,
неподправено,
подвижно и силно...
и да заливам скали,
като тебе, обилно,
със сол и планктон,
с живот,
с кислород.
Обещавам, море!

Проблясъци

И драгото,
и благото,
се раждат в тишината...
Не за първи път,
в нея песен чувам
и усещам там домът.
Наслаждение в проблясъците малки,
и в минутите-прави пързалки,
точно в тези часове-
смехът е кратък,
но е силен двойно,
когато прозвучава от сърце.
Небето става песъчинка,
песъчинката-небе.
Пръската морска
е също и снежинка,
а миналото, като днешното,
невреме,
обагрено е в цветове.

сряда, 9 май 2012 г.

Душата ми...

Душата ми в романтика се дави
и не иска, не желае да остави:
слънчеви блокове
и лъскави паважи,
звезди от дърветата полетели,
злато сипещо се като дъжд,
докато ръцете изнемощели
събират образ на любимия ми мъж...
Душата ми опива се, обезумяла,
от дъха на трева окосена
и някак бездиханно онемяла
слуша приказките на акация сломена.
Дали е радост закъсняла
към този безименен сезон,
или е песен заваляла,
издигнала илюзорен балон?
Не питам,
с лъчите случайни
към дъгата политам...
Истински е само цветния миг,
този, като лодка, във водите на протяжен стих...

петък, 27 април 2012 г.

Аз зная, Господи...


Аз зная, Господи, че всяка прашинка
е израз на Tвоята мъдра любов
и че дори мъничката животинка
диша на света, с Твоя благослов!
И че вяра в Тебе не ни е нужна,
ако чуждата нужда не ни е чужда,
и че добрите, щастливи хора не са сами
и без смирение религиозно да ги озари!
Не си Ти сила незрима,
далечна и неуловима,
не ни и гледаш от високото небе,
затова църква не ми е необходима,
за да Те видя в очите на някое дете!
Надменността не Ти е присъща,
а само истината,
която срещу нас се обръща,
ако живеем в лъжа-
-пътят ни е в Твоята воля
и в Твоята милостива  ръка!
Наказания не раздаваш,
а само необикновени прошки,
когато сърцата вдъхновяваш,
тъй както караш пролетните овошки,
да разцъфнат в цвят неповторим!
До Теб по-близо ще се приближим,
ако станем, като камък от скалата,
свят неделим!
Обичам Те, защото хляба на масата
от Тебе е даден,
и масата, и вилицата,
и всеки миг безпощаден,
който ни приближава към мнимата вечност,
към несигурната ни неизвестност.
И не е нелогично да зная,
че няма край в безкрая,
щом материята не намалява,
а след мрака слънце изгрява.
Само знанието ни е разделено
на наука и вяра,
а вярата на много вери,
и ние вманиачено
защитаваме врати и двери,
които никъде не водят,
тъй като една със друга спорят.
Докато истината, прикована
към  нашите фалшиви стени,
кротко разпната на кръстта си, мълчи!
И Ти така си разпнат, Господи,
в нашите объркани души-
така далече сме от Тебе,
докато газим с нозете си
Твоите треви
и пием с очите си от вечните Ти лъчи!
Да Те открием в себе си,
колко малко трябва:
обич безусловна,
в живота чиста вяра
и от него пак-нестихваща наслада!
Твои сме, Господи, и Ти си награда,
само прости ни, че създадохме Ада!


петък, 30 март 2012 г.

Отсъствие

Къде си ти
низвергнат идеал?
Къде си ти,
който кръв и страст
във висша цел си влял?
Общество, което се въргаля в прагматичност,
самодоволно,
живуркащо си в кафявата си безразличност...
Нови Вапцаров и Ботев
не ще се въздигнат,
във вените им друго вещество тече,
знамена за справедливост
няма да се вдигнат,
народ като локва, не става море!
Умряха ли всички поети
и дните,
в които раждаха се крале?
Къде отиде чистотата на мечтите,
честността безпричинна на малко дете?
Идеалистите с идеалите
се скриха-
натискат смело зад волана педалите,
с агресия тиха...
Подиграват се бедните по дух
на всеки, посмял да удари
стените им с чук...
Човечеството смешно
е така безутешно
уверено, и преднамерено,
така заблудено
и от глупости обременено,
че си крие главата в земята
(а дали си я крие или я удря?)...
Положително мисли,
всичко приемай
и недей съди,
но на извисен се превземай...,
защото само с егоизъм
се оцелява,
в свят, където никой без облага
не прави и не дава!

вторник, 20 март 2012 г.

Отвъд огледалото

В огледалото живее момиче,
чудно и чуждо на 21-ви век,
едно дете, разбулило мъглите,
съществувала преди жена, в друг човек.

Говори ми омайната и драматичност,
ненаследствена, но странно-моя,
времето и неговата безграничност
размиват преживяванията ми в покоя...

Отвъд една история се ниже
за магии, дързост, свобода:
минало, което в настоящето се крие,
зад стените на мисълта.

За жена, извън разбирането днешно,
така извратено, ограбващо, грешно,
за вълшебница, със тъмни тайни
и за приключенията и незнайни.

Очите и-индийски щрихи,
безмълвно шепнат
за арабска страст,
устните и-свидетели тихи,
а мълчанието им-
циганска песен, без глас...

Косите и-пустинни ветрове,
с къдрици, ронещи се като пясък,
дъхът и разтапя снегове
и удря остро, като морски плясък.

Странен белег-отпечатък
и след пръстта ме отличи,
знам, че неслучен е живота кратък,
щом на кожата ми знак гори:

Дали на клада е горяла,
или кладата и е била в душата,
дали танцувала е като огън,
или може би така е пяла,
пламъци ли били са и словата,
или на въглени играели са и краката?

Сили, казва, имала е непривични
и познания непридобити,
виждания нетипични,
дарби скрити, но развити.

От огледалото, в здрача,
погледа и се взира, като
нерешена задача
и ме гледа, питащо
тази непозната:
сякаш нещо иска,
родената на друга дата...

Като малка тези срещи,
по-често случваха се
в старите огледала-
сякаш мнимо пукваха се
и отваряше се врата,
когато чувах стъпките и
по каменните стъпала...

понеделник, 19 март 2012 г.

Лежерност

Тихия следобед,
в пролетен час,
книга в ръцете ми
и автомобилна музика,
някъде, в захлас,
пеят птички в небето ми.

Мъничък свят,
с много любов
и големи мечти,
кротък весел град,
с буйна река
и шушукащи бели липи.

Само някой самолет,
понякога напомня,
че напредва този век
и че не живеем на остров.

Времето тука,
само със сезоните
се мери,
и със събирането на боклука.

(Някои го мерят с вестниците,
или с новините,
но и тази реалност
е толкоз далечна...)

четвъртък, 8 март 2012 г.

Трън

Трън червен съм сред цветя
и родена съм да провокирам,
дупки правя в действителността,
истината скрита все намирам.
Външността привидна да руша,
игра за мен е тъй забавна:
да се съмнявам в навиците на ума
и в стената от клишета явна,
нови граници да  изградя,
но пак от другата страна да мина!
Статуя изваяна не съм,
аз съм мека, тъмна глина!
Някои ме виждат като "черната овца",
други казват "все наопаки вървя",
-Да, карам в обратното движение,
но въпреки силното течение,
отсреща виждам светлина!

Бъдете различни, не оставайте
никога на същото стъпало,
винаги търсете и се запитвайте,
това ли е вярното начало?
Когато намерите своето различие,
своето лично, индивидуално отличие,
по-лесно ще обичате,
по-често ще привличате
хора свободни и честни,
до изтощение,
които имат и приемат
различно, динамично мнение!
Не бъдете тълпа, бъдете сила!
Бъдете нови, не ябълка изгнила,
посадена от миналите поколения,
мисъл-предрасъдък от вчерашни вълнения!
Това е днешния ден-
той е развитие,
за да не бъдете в плен,
бъдете възвишие!
Само тези, дето се съмняват,
могат истински да вярват!


сряда, 7 март 2012 г.

Разголване

В топлите дни
сърцето ми със сърцето на земята
в общ пулс тупти.

Чрез съзвучие и сътоплие,
привличане и докосване,
приемане и надмогване,
плътта и пръстта
се събират блаженно
в страстта!...
...Изпиват лъчи
сока на жадни очи,
жарко трептение
на горещ, вкусен въздух
гали потни бедра.
Като пред заколение,
човекът разголва душа,
забраните се забравят,
устните се разтварят,
разваратно,
в безсрамни усмивки...!
Велико взаимодействие,
безумно удоволствие:
човекът векове
господар,
да се превърне,
преобърне
на проста жива твар!

Лятото е любовник на людете,
изгубили сетивността си за света,
в дрехите си и в студа...

сряда, 29 февруари 2012 г.

Идеи

Идеите във моята глава
се мятат бурно,
без да питат за часа,
а когато ги отблъсквам,
ми дишат във врата.
Неуморно за изява се борят
и с мислите ми често спорят,
въпроси задават,
роли отиграват,
сценарии пишат епични,
често и метафорични,
за възможности
и разни сложности.
Не се интересуват
от големината на джоба,
от земни примитивни блага-
те владеят безмилостно простора
и изобилието на дивата тайга...!
Не питат за личните ми способности-
за тях това са подробности.
Идеите ми не ходят
след моите интереси,
винаги са на сцената пред
сивите завеси
на изтърканата ми практичност.
Не просят величие
или признание,
те пеят за човечност.
Да разиграват вечното знание,
това е неизменно тяхното призвание.

Идеите от ума ми не извират,
а от някое скрито място се провират.
В ковачница ли се коват,
в шивачница ли се бродират?
Където и да е,
едва във мене се побират.
Идеи за стихове, готвене, обзавеждане,
за сайтове, реклами, отглеждане,
за картички, за модна декорация,
за  някаква организация, за релаксация,
за приложения,
или изложения,
за забавления
и отклонения
от старото мислене,
от овехналите поведения,
за живота, смисъла, хомота...

Идеи, идеи, идеи-
творчески царе и плебеи,
за всякакви неща големи и дребни,
но понякога и никому потребни.
Няма за вас професия
в тази световна регресия:
изкуството - гола проститутка,
само на богатите се пуска...
и с дрехи да го облека
пак не мога да се разплатя...
Меркантилното старание
заграбило е безвкусното му вече
                                          внимание...

вторник, 14 февруари 2012 г.

За мама

Една птичка запяла
сама срещу студения вятър,
смело песен проехтяла
в утринната зимна мъгла.
Една ледена висулка
разчуствала се внезапно
и пуснала гореща сълза,
слънцето и се засмяло,
облаците разиграло
и погалило с лъчи
снега...
Малка сгушена тревичка
изправила зелената си главичка,
помирисала музиката,
болката, радоста...
и просто така си решила,
че дошла е ненадейно пролетта...

Нима една усмивка,
или пламенна сълза
не стопява
и между хората леда?
Колко малко ли е нужно,
като приливна вълна,
да се разплисне
нежността...

петък, 10 февруари 2012 г.

...

....
И пак в жадни въжделения,
проблясват тихо бели откровения,
които се преструват на съмнения
и спират смелите стремления...

Срещу съдбата си ли да тичам,
или горестно да я обичам,
или и двете...?
Дали нощем пред нея
в съня си да се събличам...
...и тя гола сама...и разкрита,
пътища чудни да ми реди,
приказки тайни да ми разказва
за далечни, неоткрити земи...?
Това тя ли ще е,
дали ще я позная?
-Плътта и е прозрачна, сияйна,
така недостижима и толкова нетрайна...
Отхвърлям, захвърлям
я, макар и приласкана,
изборът ми ражда съдбата,
другото е или измама,
или Божия разплата...

Стъпала

Мечтите са първото стъпало
на пътя към твоята душа,
а второто крие се някак вяло,
зад маската на целеустремеността.
Миговете - огледало
на желания от суета,
един след друг се нижат
по пътя към безкрайността...
Цял живот се луташ:
към победата вървиш,
но дали е твоя,
или на върха си
пак кървиш...
Някъде на крачка,
зад завоя,
чакат истинските дни,
тези, във които си намерил,
вярата във малките зари.

Истната

Истината скромна е и всяка показност
превръща я в лъжа,
истината грозна е, а не сладникава,
освен ако я води любовта.
Истината прави те свободен
и обрича те на самота.
Истината рядка птица е,
за някои незрима е дори,
за други цел е на живота кратък
и до края ги гори!

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Сняг

*(Някъде нещо много се е сбъркало
  в този свят,
  нещо жестоко се е обърнало
  в природата на човешкия конгломерат...
  Идеализъм, вяра и мечти
  търся, както врабчето дири трохи...)

В мен се ражда егоизъм,
тъй първичен като страх,
сякаш тъмен скептицизъм
превръща утрето във прах...

Снегът сковал асфалта
въздуха раздира,
красотата му идеална
в кал и киша деградира.
Няма спомен и небето 
за онази ярка синева,
студът изгаря ми небцето
и сковава жизнената ми душа.
Стъпките хруптят
като на скитник
в рохкава и твърда пръст-
днес изцапан китеник,
животинска кожа, разпната на кръст.

В началото бе радост,
а след време на ярост 
се прoмени-
сняг - жива удавност
в реки от беди.
Измръзна незабележимо
малкото останала човещина,
омръзна причудливо
стремежът към коричка истина,
и потъна  в гъста стипчава боза
на престорена, измамна доброта...

Бълвоч от сълзливи статуси
и новини от патоси
на тъй бедни души
тишината красива руши.
Бедни, като празна кесия,
гръмки, като призив
на лъжлив месия,
празни, като джоб, на обръгнал 
от алчност циция...
На път съм в снега да се препъна
и в калта човешка да потъна...


Уикиречник: В историята "конгломерат" означава съвкупност от нееднородни съставки,чието единство е временно. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности.



четвъртък, 26 януари 2012 г.

Пародия (моля ако някой се познае, да си трае...) :)

Аз съм българче и силна
ме владее селяния стилна:
с гюбеци, подкупи, зевзеци
е родината ми тъй обилна!

 Аз съм българче обичам
чалга радостно да сричам,
модно, лъскаво да се обличам
първа радост е за мене!

Аз съм българче обичам
да се хваля и показвам,
на другаря пътя да пресичам,
па макар и мен си да наказвам.

Аз съм българче свободно
по комунистически да си живея,
всичко българско и родно
да ограбвам и пилея!

Аз съм българче и расна
в дни без бъдеще и с тежко бреме,
в демокрация прекрасна,
дет народът славно дреме!

понеделник, 16 януари 2012 г.

...

Слънчогледи,
лицата ви бледи,
все към слънцето са устремени.
За светлината сте мощни магнити,
винаги, когато не спите.
Усмихнати, измъчени сателити-
така ви се иска, а не можете да полетите,
със земята свързани ви са стъблата,
а за космоса жадува ви душата...

Пътят

Пътят е моя дом,
а прозорците му са мечти,
в градината му срещам временен подслон,
а в него винаги вали...
През стъклата пеят лъчи
и стените на дома ми
превръщат в дъги...
Дом е неизвестното и тайно,
неочакваното и незнайно,
пътешествие, с вълшебни мигове безброй,
на удивление и липса на застой,
в промяната - покой,
в почивката- очакване,
за нов красив порой,
за ново раждане!
Да изненадвам себе си
и да бъда изненадвана,
да не намирам край,
от новото зарадвана,
земята да чертая с тебешир,
да срещам и отхвърлям своя мир!
И докато ме люлеят южни ветрове,
а косите ми се заплитат в клони на сладки лозя,
Пътят най-силно ще ме зове-
както чужденецът- родната земя,
докато ме вика, дори с изранени нозе,
не ще намеря свобода!

Коледен Тост

Празнуваме днес
раждането на Любовта!
Празнуваме също и великата чест
след Него да бъдем на тази земя!
И както Бог е частица от всеки,
така носим и от Сина Му онази искра,
затова жив ще бъде Иисус Вовеки,
ако като Него, обич раздаваме от душа!
 Чашите високо вдигнете,
отпийте глътката живот и запомнете:
Коледа е през цялата година,
щом сме заедно и щом ни има!