Да те има

Да те има
ми стига,
за да се имам,
за да бъда.
Когато не те харесвам,
обиквам душата
и силата зад твойта слабост.
Когато те харесвам,
виждам слабостта зад силата
и пак обиквам душата.
Любовта е илюзия-
не искам това...
По добре вечна прелюдия
от приятелство към свобода
и обратно.

Ако някой ден,
пиедестал построя,
ще те изгубя
в мига, в който
на него те изкача...
Да очаквам
означава затвор-
да те има ми стига
и дава простор...

Дао 3

Протоворечие съм
и съгласие,
и точка, и многоточие:
в моето слепоочие
болят въпроси
и отговори-неотговори
кипят във вените ми,
минават през сърцето
и заминават,
и се връщат,
прегръщат,
разгръщат
мозъка,
разделен-събран
на малки бучици
съмнения и вери.

Стопяват се в думите
и се раждат в тях,
накрая умират
в тишина...

Многословие и безвучие
на устните ми стои
в колебание-изтезание
дали да проговори,
или да замълчи.

Вселена от цветове
и гледни точки
очите ми измъчва
и радва.
През нея проникват
и се губят в нищото,
откривайки всичко...

Ръцете докосват материя
и после забравят,
че са докосвали...
Дали галят или удрят-
силата е същата-
вездесъщата,
която ражда и убива
едновременно.

Удивлението-любопитсво
и смехът
са единствената ми константа,
защото търсят
без да намират
и намират,
когато не търсят...
Спонтанни,
вечни,
неподвластни
на ограничения
и мнения,
несъгласни гласни,
безотказни,
безутешни нарушения
във всеки чужд затворен свят,
вечни увлечения,
без майка и баща,
от никъде дошли
и наникъде - навсякъде
отиващи.

Моето "Уау"
е едновременно
"Здравей" и "Чао",
и "Обичам те" и свобода
за всяка възможност,
начало и край.

Това разделение,
без утежнение
и с много тежест
за приемане
ми разкрива вечността...

Рисуване

В цветовете на дъжда
смело ще се потопя,
страховете с гумичка изтривам
и обиквам слабостта!
Има ли рана в нея кълн расте
на цвете, преборило снегове!

Мигновеност и после тишина...
Смехове, които не стихват...
Щом във всяка молекула
диша любовта,
как да се откажа
от приключения и свобода?!
И с лошото искам да живея,
и да опитам горчивина,
с която да изтрезнея,
преди пак да се опияня!

Бих падала милиони пъти
в бездните да търся светлина,
дъната ще обичам като облаци,
по чиято пръст ще рисувам слънца...

Няма истина единствена
и самотна красота,
изкуственото пак е истинското,
истинското е лъжа.
И бих се лъгала, и бих те лъгала,
за да ни рисувам във вечно нови цветове,
но скуката не бих избрала
пред всички бури, ветрове...

Всеки ръб врата е,
всяко изпитание - живот,
душата ми умира неродена
от толкоз сбъдната любов!