Задача

Раздели времето на три,

получи настояще,

настоящето на мигове отдели,

миговете-на хиляди дребни мигчета...

Ще получиш листа, капки, малки стихчета,

усмивки кратки, спрели улици,

докосване, което идва и си отива,

есента - протяжна, разтеглива ,

коледна мелодия, очакване,

мистерия и трепетно отгатване,

пътуване в автобус с непознати,

месецът в ноти, вместо във дати,

град от срещи случайни,

магазини с настроения нетрайни,

нощни светлини, които светят и угасват,

думи на нежност, които идеално им пасват.

Животът в секундата ври и кипи-

в разчленена моментна виталност,

в него, без спомен, сега се потопи,

мислите ги няма, отсъства друга реалност.

.....

Мечтите в настоящето ще сложа,
на страховете вето ще наложа.
Ще отида в другата крайност
за да намеря средата-
дали някаква случайност
определя навиците ни, съдбата?
Реших да съм повърхностна и дива,
смахната и мързелива,
нахална и прощаваща,
глупава и ей така, радостна,
груба и лоша понякога,
но приобщаваща всякога;
блудкава, до сладостно повръщане,
наивна даже, като малко псе,
към детството едно обръщане
и към скритите ми врагове.
От днес така ще се влюбвам в света!
Ще вярвам в себе си, даже много да греша.
Без да мисля бързо ще реша
как наопаки да бъда,
наопаки на тази, която до сега,
неканена във мен живя.
Ще стана това, което
осъждах
и се заричах,
че никога няма да съм,
това, което в другите обричах
на срам и на вина.
Ще пробвам-мога само да спечеля,
червивата ябълка ако обеля
и ако заложа на обърната монета:
имам само тази планета
и този живот
да се събера.

Дао 2

Незнам коя съм,
но и няма нужда,
аз съм никоя и своя,
аз съм близка, но и чужда,
и там съм, и съм тук.
Аз знам коя съм,
аз съм без име и дума,
аз съм безшумния звук.