Аз зная, Господи...

Аз зная, Господи, че всяка прашинка
е израз на Tвоята мъдра любов
и че дори мъничката животинка
диша на света, с Твоя благослов!
И че вяра в Тебе не ни е нужна,
ако чуждата нужда не ни е чужда,
и че добрите, щастливи хора не са сами
и без смирение религиозно да ги озари!
Не си Ти сила незрима,
далечна и неуловима,
не ни и гледаш от високото небе,
затова църква не ми е необходима,
за да Те видя в очите на някое дете!
Надменността не Ти е присъща,
а само истината,
която срещу нас се обръща,
ако живеем в лъжа-
-пътят ни е в Твоята воля
и в Твоята милостива  ръка!
Наказания не раздаваш,
а само необикновени прошки,
когато сърцата вдъхновяваш,
тъй както караш пролетните овошки,
да разцъфнат в цвят неповторим!
До Теб по-близо ще се приближим,
ако станем, като камък от скалата,
свят неделим!
Обичам Те, защото хляба на масата
от Тебе е даден,
и масата, и вилицата,
и всеки миг безпощаден,
който ни приближава към мнимата вечност,
към несигурната ни неизвестност.
И не е нелогично да зная,
че няма край в безкрая,
щом материята не намалява,
а след мрака слънце изгрява.
Само знанието ни е разделено
на наука и вяра,
а вярата на много вери,
и ние вманиачено
защитаваме врати и двери,
които никъде не водят,
тъй като една със друга спорят.
Докато истината, прикована
към  нашите фалшиви стени,
кротко разпната на кръстта си, мълчи!
И Ти така си разпнат, Господи,
в нашите объркани души-
така далече сме от Тебе,
докато газим с нозете си
Твоите треви
и пием с очите си от вечните Ти лъчи!
Да Те открием в себе си,
колко малко трябва:
обич безусловна,
в живота чиста вяра
и от него пак-нестихваща наслада!
Твои сме, Господи, и Ти си награда,
само прости ни, че създадохме Ада!