...

Миналото настояще
слива се в една дъга,
лятото нелепо наше
отразява се в мечта.
Колко намерени,
колко доверени,
само един за друг -
капка и падащ звук!
Някак времето минава,
а пък спряло е за нас,
как за всеки отминава
бързо радостния час.
С друго разбиране,
с ново усещане
няма умиране-
подранило посрещане.
И извън стареене,
в шеметно реене
над висини отвлечени,
отвъд звезди облечени,
нашите длани голи
стискат в шепи вечността,
а душата ми се моли
винаги да е така.