Без думи

Думите отнемат грубо от миговете,

думите превземат красиво само стиховете.

Нека помълчим,

нека ги измъчим,

нека и в мислите ги заличим,

заедно да ги отлъчим...

от нощта.

Звучно ни пее достатъчно,

на квартала шумната тишина,

някъде само остатъчно,

мисъл руши ритъма

на възторга над преходността.

Нека се насладим, като за последно

на вида на храната,

нека вдишаме възхитено

от вкуса на небесата.

Стихове нека наредим

със сетивата,

спомените си да заменим

с пожара в синевата.

За миг да забравим

езика, имената-

и нашите, и на нещата.

Нека поговорят очите,

нека мъничко поспорят

в погледите ни искрите.

Да не сме такива, или онакива:

всяка дума е оценка-

истината пълна не разкрива,

а и слага петно, като бенка.

Нека не сме дори мъж, или жена,

а просто-

две животни, две същества,

щастливи, че са живи,

тук и сега

на тази планета,

на тази земя.

Раждане

Днес наново се родих,
днес, когато се реших,
себе си да бъда!
Но коя съм, някой ще попита?
Аз съм тази,
дето в стиховете скита.
Нея да съм така и не опитах,
а в емоции смешни се оплитах.
Днес маската пада
и съм онази,
дето на талази, 
любов ще раздава
и в себе си вече
няма да се съмнява!
Днес учител ще стана
(а винаги съм била),
днес мъдростта си
в устно слово ще облека.
Спирам да се крия 
зад бялата хартия!
И критиката ще убия
и тази маска на циция..
Думите, думите възнасят
и делят,
думите поднасят 
облика ни на света!
Как се подигравах
излишно 
на всеки, който патетично
истина проста развява
(а простотата, тя извисява)!
Истината, мислех, трябва 
да се казва:
лош да си, но искрен
като хляба,
но уви- 
така и красотата,
някак, взе да ми горчи!
Зад цинизма си не надничах-
грозното така заобичах.
Ролята стана маска
и с черна окраска
звука на устните ми 
се надраска.
Заради взето нечие мнение, 
или пък скрито лично съмнение...
Днес стихът в тяло се ражда,
днес душата в глас се обажда!
Ставам Учител
и потаен зрител
...на себе си!

Разговор

Заслушана в ритъма на моя ден,
в тишината, птиците, колите и децата,
потъвам в моя свят обременен,
за да послушам мъничко душата.

Говори ми за първи път от много време-
нечувана, заглъхвана от чужди гласове,
за важното не ми остава време-
да остана малко с нея насаме.

Разказва ми моята История,
но чувам я съвсем различна-
пред толкоз малко аудитория,
тя хич не бе тактична:

-Не си загубил ти от този опит или шанс,
съдбата просто ти прави реверанс:
тя те пази от неистински желания,
от живот непълен, с чести колебания,
от недоволство и от липса на знания.
Учиш в най-добрия университет-
на живот те учи той, не на Архимед.
Не съжалявай грам,
нито минута,
не потъвай в срам
от всяка несполука!
Винаги досега си побеждавал,
точно в дните, в които си падал!
Роден късметлия си, виж-
тук, където израстваш, да се родиш,
където можеш да изследваш
и да се мениш!
Промени в ума си твоята история,
вярна ти е практиката, но с грешна теория!
Махни я тази крива гледна точка-
ще те върне пак на стартовата плочка!
Погледни колко си постигнал,
след като нищо не си имал,
колко пъти си почвал отначало
и пак си стигал
до крайното стъпало!
Смелост грешките ти следва да роди,
гордост-опитите да следваш мечти!
Когато улучиш вярното желание,
това, което дава криле,
и вложиш в него цялото старание,
животът няма да те подведе!
И оптимизъм дързък, като вяра,
трябва!

Табла е на Творението играта:
хвърляш заровете на дъската,
желанието задава курс,
вярата-енергия за верен тур,
а пък падналия зар-
за тебе все е Божи дар!
След всяко хвърляне,
повече уцелваш,
след допусната грешка,
по-вярно се прецелваш.
Наистина грешиш,
само, ако не продължиш!

Слушах я унесено
и ме удари като гръм!
Събудих се, като дете,
сънувало злокобен сън,
че възрастно било със неудачи,
сърцето, на което, мрънка и плаче.


Отново танцът на света се вие,
но душата ми вече нищо не крие.

Контрасти

Чужденка намирам се във тези нрави
и в този "свойски" бит, манталитет.
Сърцето ми не бие, а се дави
в затвор от соц и вилает.
За любов съм обещала все да пиша-
навик, даже, тя да се окаже,
но и в навиците ми България не диша-
не ще се роди, по-лесно е да се откаже.
Колко още неразбрана, неоткрита,
душата ми сред свои ще се скита?
Колко още ще го търся
чувството, че тук принадлежа?
От желание преливащо да се отърся,
убеждавам се сама, че пак греша.
Но небето тукашно бледнее,
а в съзнанието-синева-
палаво ми се усмихва, грее,
със подканящи недра.
Един другар и нищо друго,
мечтата си да споделя,
и с него себе си да преоткрием
и нашто място на света.
Пламва пътят от позлата
на предците ни пред нас-
ние сме хора на земята,
чийто път е свобода!
Виждам те пред нас сияеш,
видение, опияняващо ума,
тежко, сладостно ухаеш
на вино чесън и луна!
Чурулика ти езикът,
като безгрижие и веселба,
приказки в картинки ти е лика,
на мойто детство песента...
Сякаш вълшебна държава
в немирната ми детска глава,
от ритмична висока октава
на мелници в романи, с червени слънца.
Не те познавам, а вече те обичам,
далечна пурпурна земя,
и от себе си, знам, че се отричам,
порива си, ако не осъществя.
От маниера, кухнята, духа ти се увличам
и танците ти в такт ловя,
нима е грешно, че тъй силно те обичам,
Испания, страна докоснала страстта!

Ракия

Нека винаги те има, 
любов, до мен неутолима!
Нека вечно да те пия,
моя мека, пареща ракия!
Нека весело ме будиш
и започваш с мене утринта,
нека цял живот се чудиш
как съдбата властно ни събра!
Нека нощите да палиш
и да ме гасиш в деня,
да ме извисяваш и разтърсваш,
ако права съм, или греша!
Нека бъдеш мое огледало,
пътен знак и свобода,
топло зимно одеяло,
летен вятър и вълна!
Нека вечер да притихваш,
уморен във моите ръце
и в прегръдките ми да заспиваш,
като мъж или дете.



Нека фар да бъде нежността ти-
делниците ми да осветява,
нека дар да бъде верността ти,
в ежедневната поквара!

Нека винаги те пия,
за да я има любовта!

Бъди

Не тичай пред живота си,
не живей радостта си напред-
пътят ти прекрасна изненада е,
а от бързане превръща се в лед!
Не се пързаляй, а бавно върви-
всяка твоя стъпка да оставя следи!
Не прескачай дупки и цветя,
не се губи в съмнения, в борба!
Не чакай следващата си усмивка,
не се страхувай от предстояща сълза,
лицето ти е променяща се отливка
на пълната ти с цветове душа!
Не се качвай на потеглили спомени,
не затлачвай над опити погромени,
не оставай самотен на  празни гари
(дори да боли, дори да пари,
миналото ти  непримиримо,
е далечно и непроменимо)!
Обичай го и го забрави,
себе си и него не съди,
благодарен само му бъди,
че днес такъв човек си станал ти!
Не отсявай, а засаждай
топли сгряващи слова,
не изисквай, не потискай
думи, истини, вина!
Не изстисквай чуждото небе,
а го раждай в дни от стонове:
сам си направи дъжд и светлина,
за да имаш своя шарена дъга!
Наслаждавай се, твори, не спирай,
търси радост и винаги намирай!
Хвани неуловимо мига- 
влез в него като в мечта!
Потъвай дълбоко във всеки момент,
от сърцето незряло направи инструмент-
кратките минути през него посрещай,
трепти чрез ритъма му и силно усещай!
Петте си сетива за струни използвай,
в хармония красива нежно ги настройвай!
Цялото щастие изпълни,

и нека то изпълни теб

не се отказвай, винаги свири,  

до край опъвай нишките,
                   до край  бъди!