петък, 30 март 2012 г.

Отсъствие

Къде си ти
низвергнат идеал?
Къде си ти,
който кръв и страст
във висша цел си влял?
Общество, което се въргаля в прагматичност,
самодоволно,
живуркащо си в кафявата си безразличност...
Нови Вапцаров и Ботев
не ще се въздигнат,
във вените им друго вещество тече,
знамена за справедливост
няма да се вдигнат,
народ като локва, не става море!
Умряха ли всички поети
и дните,
в които раждаха се крале?
Къде отиде чистотата на мечтите,
честността безпричинна на малко дете?
Идеалистите с идеалите
се скриха-
натискат смело зад волана педалите,
с агресия тиха...
Подиграват се бедните по дух
на всеки, посмял да удари
стените им с чук...
Човечеството смешно
е така безутешно
уверено, и преднамерено,
така заблудено
и от глупости обременено,
че си крие главата в земята
(а дали си я крие или я удря?)...
Положително мисли,
всичко приемай
и недей съди,
но на извисен се превземай...,
защото само с егоизъм
се оцелява,
в свят, където никой без облага
не прави и не дава!

вторник, 20 март 2012 г.

Отвъд огледалото

В огледалото живее момиче,
чудно и чуждо на 21-ви век,
едно дете, разбулило мъглите,
съществувала преди жена, в друг човек.

Говори ми омайната и драматичност,
ненаследствена, но странно-моя,
времето и неговата безграничност
размиват преживяванията ми в покоя...

Отвъд една история се ниже
за магии, дързост, свобода:
минало, което в настоящето се крие,
зад стените на мисълта.

За жена, извън разбирането днешно,
така извратено, ограбващо, грешно,
за вълшебница, със тъмни тайни
и за приключенията и незнайни.

Очите и-индийски щрихи,
безмълвно шепнат
за арабска страст,
устните и-свидетели тихи,
а мълчанието им-
циганска песен, без глас...

Косите и-пустинни ветрове,
с къдрици, ронещи се като пясък,
дъхът и разтапя снегове
и удря остро, като морски плясък.

Странен белег-отпечатък
и след пръстта ме отличи,
знам, че неслучен е живота кратък,
щом на кожата ми знак гори:

Дали на клада е горяла,
или кладата и е била в душата,
дали танцувала е като огън,
или може би така е пяла,
пламъци ли били са и словата,
или на въглени играели са и краката?

Сили, казва, имала е непривични
и познания непридобити,
виждания нетипични,
дарби скрити, но развити.

От огледалото, в здрача,
погледа и се взира, като
нерешена задача
и ме гледа, питащо
тази непозната:
сякаш нещо иска,
родената на друга дата...

Като малка тези срещи,
по-често случваха се
в старите огледала-
сякаш мнимо пукваха се
и отваряше се врата,
когато чувах стъпките и
по каменните стъпала...

понеделник, 19 март 2012 г.

Лежерност

Тихия следобед,
в пролетен час,
книга в ръцете ми
и автомобилна музика,
някъде, в захлас,
пеят птички в небето ми.

Мъничък свят,
с много любов
и големи мечти,
кротък весел град,
с буйна река
и шушукащи бели липи.

Само някой самолет,
понякога напомня,
че напредва този век
и че не живеем на остров.

Времето тука,
само със сезоните
се мери,
и със събирането на боклука.

(Някои го мерят с вестниците,
или с новините,
но и тази реалност
е толкоз далечна...)

четвъртък, 8 март 2012 г.

Трън

Трън червен съм сред цветя
и родена съм да провокирам,
дупки правя в действителността,
истината скрита все намирам.
Външността привидна да руша,
игра за мен е тъй забавна:
да се съмнявам в навиците на ума
и в стената от клишета явна,
нови граници да  изградя,
но пак от другата страна да мина!
Статуя изваяна не съм,
аз съм мека, тъмна глина!
Някои ме виждат като "черната овца",
други казват "все наопаки вървя",
-Да, карам в обратното движение,
но въпреки силното течение,
отсреща виждам светлина!

Бъдете различни, не оставайте
никога на същото стъпало,
винаги търсете и се запитвайте,
това ли е вярното начало?
Когато намерите своето различие,
своето лично, индивидуално отличие,
по-лесно ще обичате,
по-често ще привличате
хора свободни и честни,
до изтощение,
които имат и приемат
различно, динамично мнение!
Не бъдете тълпа, бъдете сила!
Бъдете нови, не ябълка изгнила,
посадена от миналите поколения,
мисъл-предрасъдък от вчерашни вълнения!
Това е днешния ден-
той е развитие,
за да не бъдете в плен,
бъдете възвишие!
Само тези, дето се съмняват,
могат истински да вярват!


сряда, 7 март 2012 г.

Разголване

В топлите дни
сърцето ми със сърцето на земята
в общ пулс тупти.

Чрез съзвучие и сътоплие,
привличане и докосване,
приемане и надмогване,
плътта и пръстта
се събират блаженно
в страстта!...
...Изпиват лъчи
сока на жадни очи,
жарко трептение
на горещ, вкусен въздух
гали потни бедра.
Като пред заколение,
човекът разголва душа,
забраните се забравят,
устните се разтварят,
разваратно,
в безсрамни усмивки...!
Велико взаимодействие,
безумно удоволствие:
човекът векове
господар,
да се превърне,
преобърне
на проста жива твар!

Лятото е любовник на людете,
изгубили сетивността си за света,
в дрехите си и в студа...