сряда, 29 юни 2011 г.

Deja Vu (Дежавю)

 
Спомен с полъх полита,
подмята диво листа и въздишки,
подскача детството ми 
с цветните книжки
и като сплетени нишки
събират преди и сега...
Завръщат се мигове
с избелели ликове...
Няма време-само душа,
винаги знаела своята съдба-
бъднините си и че някога е била
мъж, жена, молекула, вълна...
Вятърът същият вероятно е бил
и тук случайно сега се е отбил,
при нея, при мен...
Разхвърлян като път,
с дъжд пременен,
пътувал през векове и континенти,
през всички мои места и моменти.
Познавам го застанал насреща
и му вярвам, когато ме подсеща
за животи сънувани
в пътища и гори непознати,
за гласове нечувани
в картини ясни и богати
на хора събития,  срещи,
на красиви светлини и вещи...
Отвъд, зад щастливото ми детство,
чака ме миналото като наследство,
свързва се в единно безвремие
с вятъра в тихо безветрие...
Нашепва, че ме зове път запечатан,
с огън написан, на камък отпечатан,
във велико Съзнание-знание,
неизменно като преднамезнование.
Разказва, че както всичко е част от едно,
настоящето ми е само звено
(едновременно, временно,
необременно, стременно),
от пътека влакно,
на кораб платно.


Вятърът постепенно отлита 
и старата романтика омита.
Цветовете и отнема,
но духа и не заменя,
а новата къпе се в пъстрата вода
на единствената вечна-Младостта.
Събуждам се и слънцето пече,
а всичко както е било, така си и тече.
 

вторник, 21 юни 2011 г.

Революция


От болката станах
и родих се със вяра
във нова велика правда,
която строи без да събаря
и заравя всяка брадва.
Сваля образци,
тапети, стени,
предразсъдъци,
рани, беди,
оголва лицата,
отваря сърцата,
като плевел расте и напуква,
като цвете се разтваря и разпуква.

Който носи душата на хипи,
който обича гол,
но не приема дрипи,
който знае, че всички сме равни,
членове пълноправни
на един човешки род
и че човекът не е лош,
но не е и бог,
цветето носи и го боде-
пулсираща роза на смачкан ревер,
изкушаващо свободно небе,
без куршуми и без револвер,
като знак, като знаме, като край,
като песен от забравен рай...

Ще вдигнем,
ще изригнем 
революция безкръвна
за конституция безсъдна-
за един световен закон,
даващ на всички храна и подслон,
право на работа еднакво платена
и за черен и за бял,
за една система, за един идеал.
С изкуство, с множество, с мисъл,
с борба без бой,
със славен химн,
не с кучешки вой,
по целия свят и без дим,
с нов различен ум,
с медиен шум,
с творчески зулум,
с технологичен бум,
с хакерство,
с кракерство,
ще смутим неудобно неудобните,
да напуснат ложите, лимузините, пробните...
Ще се даде свобода на народа,
новия ред ще въдворим,
а той на свой ред-нови хора,
една „химера“ ще сътворим...
И ако всички носим божествена искра,
нима химера е и любовта?

петък, 17 юни 2011 г.

Художник

Сняг от златни мушици
чертае с огън водни скици,
залез от игриви фонтани,
пръски в очи замечтани.
Пелерина като паяжина
облича небеса разстлани.
Мостове облаци свързват,
подлези нагоре бързат-
булеварди на пътеки сини,
плаващи тепета, детелини...
Полъх неземен люлее
дървета на петна от светлина,
всеки художник немее
пред гения на любовта!

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Не заминавай




Не заминавай!
Никога!
Не оставяй сама Любовта!
Не отблъсквай майчина прегръдка,
не отхвърляй бащина заръка!
Не забравяй
близки и любими,
не пробивай
рани неизличими!
И тази родина,
измъчена, „лоша“,
не я плюй, не я захвърляй в коша,
не оставяй сама-
нали в любовта
не се мери кой какво е дал,
не се търси тежест и цена...
Не тръгвай, всичко продал!
Колко струва Любовта?!
Нова дрешка?
Нова кола?
Колко струва честта,
продаваш ли си гордостта?
Роб ли си роден да бъдеш?
Мамиш се,
че в Европа ще пребъдеш-
тази лицемерна несретница,
надменна мащеха и вещица
на българските Хензел и Гретел,
която превръща мечтите им в пепел.
Не обвинявай младостта,
временна и тленна,
не отричай Любовта-
тя е вечна и безценна!
Хлябът нагарча без нея,
животът става решетка.
Не е приказна одисея
златната ти клетка.
Не заминавай! Никога!
Не оставяй сама Любовта!
Предателството тя не прощава,
навън нищо няма да ти дава.
А вътре ще те зове, ще те дърпа
един дом, една земя, една къща,
малко синьо небе,
което нощем там ще те връща,
изоставеното ти дете,
което майка си не прегръща.
За носталгията няма хапче
на нощното ти шкафче,
за вината няма утеха-
не се облича тя в нова дреха.
Не заминавай,
не предавай
Любовта!
Тя няма да ти прости,
и няма да спре да те боли!

вторник, 7 юни 2011 г.

КръстоПът


Срещнали се свещеник и затворник
на един кръстопът,
двамата задружно вървели,
намерили общ път.
Затворника точно излизал
от мрачен и тъмен коптор,
свещеника пък се прибирал
в свещения си затвор.
Приятелство се зародило
между добрия и лошия герой-
едно виждане различно се появило
в прашния летен зной.
Престъпникът бивш споделил си софрата
с попа,
излял си целия душата
пред Бога.
Гладен бил преди време,
имал семейство, деца-
не му стигали пари, нито време
да нахрани челядта.
На улицата излязъл да търси занаят,
но никой го не взимал-нямал род богат.
И откраднал,
пропаднал,
изоставил и дом и деца,
когато в затвора попаднал.
Жена му от мъка и глад се
разболяла
и след година, две умряла.
Децата не знаел дали са живи,
дирил ги сега по белия свят.
Години носил вериги,
нямал в затвора ни приятел, ни брат.
Омразата била му сестра:
съдели горчиво и злъчно
виновната си съдба,
заедно били неотлъчно
и сраснала се тя
с измъчената му душа.
Свещеникът изслушал мълчаливо
и заръчал му таен завет,
разбрал, че има скъпоценен камък
в затворника клет:
-Прости си и ще видиш,
Бог и Той ще ти прости.
Страданието мълчаливо
стълба ще ти построи.
Омразата на всяко стъпало
ще се превръща в любов,
когато себе си не харесваш,
можеш да простиш всеки порок
на другите и в тях да откриеш
прекрасен себе си и своя Бог.
Омразата най-близка до любовта е,
щом осъзнаеш и приемеш я в теб-
позволи й да се превърне
в най-прекрасния мироглед.
Най-нависоко прошката стои
и когато видиш мислите си,
тя ще отстои.
Ще разбереш, че не всеки ги вижда
и че който завижда,
от гледане е ослепял,
че който не те чува и разбира,
за себе си е оглушал.
А който интриги плете,
е просто самотно дете.
И „лошите“ хора ще виждаш болни,
правещи в болката си грешки неволни.
Болница бил е твоя затвор,
помогни и на хората да стигнат простор.
Състрадание в душата ти ще се зароди
към болните, самотни души.
Стълби и за тях построи-
болници в ума им, дай им воля
да избегнат твоята неволя.
Смисъл животът ти ще придобие
и този смисъл болката ти ще измие.
Слушал затворника унесено
и взел решение:
да изживее живота си в забвение.
Казал на свещенника, че ще отиде в манастир,
а той му отговорил,
че така на народа не може да стане пастир
и че хората имат нужда
от някой да ги води
и да прокужда злото,
с благи думи и любов
да събужда доброто.
Той самия съжалявал,
че толкова години,
силата си прохабявал
в своите молитви,
далеч от хората и Бог,
себе си само да изчисти
от своя тъмен порок.
Защото в радостта и в чудесата
Бог живее
и се ражда постоянно
в на хората сърцата.
За да Го има,
пътят някой трябва да им посочи,
да ги обича и да отговаря
на мъчните им въпроси.
-Но как хората ще повярват
на вчерашен затворник,
устата ще му запушат,
ще му сложат намордник-
грешен на праведни да говори,
всеки ще гледа да го оспори!
Учудил се затворника притеснено,
нещо в него затуптяло оживено...
Свещеника идея предложил:
(мислел, че в живота си се изложил
и мисията си не е изпълнил,
но не било късно пътя си да обърнел)
-Дрехите- казал-ще си разменим:
аз ще сложа твоите,
ти облечи моите.
Опит така ще обменим,
съдбите си към добро ще променим,
децата ти по-лесно ще те приемат
и пак така за баща ще те вземат,
а аз ще си изкупя вината,
че в живота си не дадох отплата
за щастието, за подслона и храната
и знанията си не споделих,
а в заточение се отделих.
Стар съм вече на години,
остават ми малко студени зими.
И така на този кръстопът
разменили двамата своя път.
Затворника усмивки и радост дарявал
и на хората сърцата сгрявал-
не само на своите си деца,
а на всички деца по света.
А свещеника скромно заживял,
пътя си докрая извървял,
радвал се в последните си дни-
отворили се за обич неговите очи,
които слепи били в манастира,
най-сетне намерил покой и мира.
Ако има повече водачи,
по-малко ще срещаме неудачи-
своята истина никога не крийте,
а вярата си щедро пред всеки разкрийте!