Срещнали се свещеник и затворник
на един кръстопът,
двамата задружно вървели,
намерили общ път.
Затворника точно излизал
от мрачен и тъмен коптор,
свещеника пък се прибирал
в свещения си затвор.
Приятелство се зародило
между добрия и лошия герой-
едно виждане различно се появило
в прашния летен зной.
Престъпникът бивш споделил си софрата
с попа,
излял си целия душата
пред Бога.
Гладен бил преди време,
имал семейство, деца-
не му стигали пари, нито време
да нахрани челядта.
На улицата излязъл да търси занаят,
но никой го не взимал-нямал род богат.
И откраднал,
пропаднал,
изоставил и дом и деца,
когато в затвора попаднал.
Жена му от мъка и глад се
разболяла
и след година, две умряла.
Децата не знаел дали са живи,
дирил ги сега по белия свят.
Години носил вериги,
нямал в затвора ни приятел, ни брат.
Омразата била му сестра:
съдели горчиво и злъчно
виновната си съдба,
заедно били неотлъчно
и сраснала се тя
с измъчената му душа.
Свещеникът изслушал мълчаливо
и заръчал му таен завет,
разбрал, че има скъпоценен камък
в затворника клет:
-Прости си и ще видиш,
Бог и Той ще ти прости.
Страданието мълчаливо
стълба ще ти построи.
Омразата на всяко стъпало
ще се превръща в любов,
когато себе си не харесваш,
можеш да простиш всеки порок
на другите и в тях да откриеш
прекрасен себе си и своя Бог.
Омразата най-близка до любовта е,
щом осъзнаеш и приемеш я в теб-
позволи й да се превърне
в най-прекрасния мироглед.
Най-нависоко прошката стои
и когато видиш мислите си,
тя ще отстои.
Ще разбереш, че не всеки ги вижда
и че който завижда,
от гледане е ослепял,
че който не те чува и разбира,
за себе си е оглушал.
А който интриги плете,
е просто самотно дете.
И „лошите“ хора ще виждаш болни,
правещи в болката си грешки неволни.
Болница бил е твоя затвор,
помогни и на хората да стигнат простор.
Състрадание в душата ти ще се зароди
към болните, самотни души.
Стълби и за тях построи-
болници в ума им, дай им воля
да избегнат твоята неволя.
Смисъл животът ти ще придобие
и този смисъл болката ти ще измие.
Слушал затворника унесено
и взел решение:
да изживее живота си в забвение.
Казал на свещенника, че ще отиде в манастир,
а той му отговорил,
че така на народа не може да стане пастир
и че хората имат нужда
от някой да ги води
и да прокужда злото,
с благи думи и любов
да събужда доброто.
Той самия съжалявал,
че толкова години,
силата си прохабявал
в своите молитви,
далеч от хората и Бог,
себе си само да изчисти
от своя тъмен порок.
Защото в радостта и в чудесата
Бог живее
и се ражда постоянно
в на хората сърцата.
За да Го има,
пътят някой трябва да им посочи,
да ги обича и да отговаря
на мъчните им въпроси.
-Но как хората ще повярват
на вчерашен затворник,
устата ще му запушат,
ще му сложат намордник-
грешен на праведни да говори,
всеки ще гледа да го оспори!
Учудил се затворника притеснено,
нещо в него затуптяло оживено...
Свещеника идея предложил:
(мислел, че в живота си се изложил
и мисията си не е изпълнил,
но не било късно пътя си да обърнел)
-Дрехите- казал-ще си разменим:
аз ще сложа твоите,
ти облечи моите.
Опит така ще обменим,
съдбите си към добро ще променим,
децата ти по-лесно ще те приемат
и пак така за баща ще те вземат,
а аз ще си изкупя вината,
че в живота си не дадох отплата
за щастието, за подслона и храната
и знанията си не споделих,
а в заточение се отделих.
Стар съм вече на години,
остават ми малко студени зими.
И така на този кръстопът
разменили двамата своя път.
Затворника усмивки и радост дарявал
и на хората сърцата сгрявал-
не само на своите си деца,
а на всички деца по света.
А свещеника скромно заживял,
пътя си докрая извървял,
радвал се в последните си дни-
отворили се за обич неговите очи,
които слепи били в манастира,
най-сетне намерил покой и мира.
Ако има повече водачи,
по-малко ще срещаме неудачи-
своята истина никога не крийте,
а вярата си щедро пред всеки разкрийте!
