Революция

От болката станах

и родих се със вяра

във нова велика правда,

която строи без да събаря

и заравя всяка брадва.

Сваля образци,

тапети, стени,

предразсъдъци,

рани, беди,

оголва лицата,

отваря сърцата,

като плевел расте и напуква,

като цвете се разтваря и разпуква.

Който носи душата на хипи,

който обича гол,

но не приема дрипи,

който знае, че всички сме равни,

членове пълноправни

на един човешки род

и че човекът не е лош,

но не е и бог,

цветето носи и го боде-

пулсираща роза на смачкан ревер,

изкушаващо свободно небе,

без куршуми и без револвер,

като знак, като знаме, като край,

като песен от забравен рай...

Ще вдигнем,

ще изригнем 

революция безкръвна

за конституция безсъдна-

за един световен закон,

даващ на всички храна и подслон,

право на работа еднакво платена

и за черен и за бял,

за една система, за един идеал.

С изкуство, с множество, с мисъл,

с борба без бой,

със славен химн,

не с кучешки вой,

по целия свят и без дим,

с нов различен ум,

с медиен шум,

с творчески зулум,

с технологичен бум,

с хакерство,

с кракерство,

ще смутим неудобно неудобните,

да напуснат ложите, лимузините, пробните...

Ще се даде свобода на народа,

новия ред ще въдворим,

а той на свой ред-нови хора,

една „химера“ ще сътворим...

И ако всички носим божествена искра,

нима химера е и любовта?