КръстоПът

Срещнали се свещеник и затворник

на един кръстопът,

двамата задружно вървели,

намерили общ път.

Затворника точно излизал

от мрачен и тъмен коптор,

свещеника пък се прибирал

в свещения си затвор.

Приятелство се зародило

между добрия и лошия герой-

едно виждане различно се появило

в прашния летен зной.

Престъпникът бивш споделил си софрата

с попа,

излял си целия душата

пред Бога.

Гладен бил преди време,

имал семейство, деца-

не му стигали пари, нито време

да нахрани челядта.

На улицата излязъл да търси занаят,

но никой го не взимал-нямал род богат.

И откраднал,

пропаднал,

изоставил и дом и деца,

когато в затвора попаднал.

Жена му от мъка и глад се

разболяла

и след година, две умряла.

Децата не знаел дали са живи,

дирил ги сега по белия свят.

Години носил вериги,

нямал в затвора ни приятел, ни брат.

Омразата била му сестра:

съдели горчиво и злъчно

виновната си съдба,

заедно били неотлъчно

и сраснала се тя

с измъчената му душа.

Свещеникът изслушал мълчаливо

и заръчал му таен завет,

разбрал, че има скъпоценен камък

в затворника клет:

-Прости си и ще видиш,

Бог и Той ще ти прости.

Страданието мълчаливо

стълба ще ти построи.

Омразата на всяко стъпало

ще се превръща в любов,

когато себе си не харесваш,

можеш да простиш всеки порок

на другите и в тях да откриеш

прекрасен себе си и своя Бог.

Омразата най-близка до любовта е,

щом осъзнаеш и приемеш я в теб-

позволи й да се превърне

в най-прекрасния мироглед.

Най-нависоко прошката стои

и когато видиш мислите си,

тя ще отстои.

Ще разбереш, че не всеки ги вижда

и че който завижда,

от гледане е ослепял,

че който не те чува и разбира,

за себе си е оглушал.

А който интриги плете,

е просто самотно дете.

И „лошите“ хора ще виждаш болни,

правещи в болката си грешки неволни.

Болница бил е твоя затвор,

помогни и на хората да стигнат простор.

Състрадание в душата ти ще се зароди

към болните, самотни души.

Стълби и за тях построи-

болници в ума им, дай им воля

да избегнат твоята неволя.

Смисъл животът ти ще придобие

и този смисъл болката ти ще измие.

Слушал затворника унесено

и взел решение:

да изживее живота си в забвение.

Казал на свещенника, че ще отиде в манастир,

а той му отговорил,

че така на народа не може да стане пастир

и че хората имат нужда

от някой да ги води

и да прокужда злото,

с благи думи и любов

да събужда доброто.

Той самия съжалявал,

че толкова години,

силата си прохабявал

в своите молитви,

далеч от хората и Бог,

себе си само да изчисти

от своя тъмен порок.

Защото в радостта и в чудесата

Бог живее

и се ражда постоянно

в на хората сърцата.

За да Го има,

пътят някой трябва да им посочи,

да ги обича и да отговаря

на мъчните им въпроси.

-Но как хората ще повярват

на вчерашен затворник,

устата ще му запушат,

ще му сложат намордник-

грешен на праведни да говори,

всеки ще гледа да го оспори!

Учудил се затворника притеснено,

нещо в него затуптяло оживено...

Свещеника идея предложил:

(мислел, че в живота си се изложил

и мисията си не е изпълнил,

но не било късно пътя си да обърнел)

-Дрехите- казал-ще си разменим:

аз ще сложа твоите,

ти облечи моите.

Опит така ще обменим,

съдбите си към добро ще променим,

децата ти по-лесно ще те приемат

и пак така за баща ще те вземат,

а аз ще си изкупя вината,

че в живота си не дадох отплата

за щастието, за подслона и храната

и знанията си не споделих,

а в заточение се отделих.

Стар съм вече на години,

остават ми малко студени зими.

И така на този кръстопът

разменили двамата своя път.

Затворника усмивки и радост дарявал

и на хората сърцата сгрявал-

не само на своите си деца,

а на всички деца по света.

А свещеника скромно заживял,
пътя си докрая извървял,

радвал се в последните си дни-

отворили се за обич неговите очи,
които слепи били в манастира,
най-сетне намерил покой и мира.

Ако има повече водачи,

по-малко ще срещаме неудачи-

своята истина никога не крийте,

а вярата си щедро пред всеки разкрийте!