сряда, 29 февруари 2012 г.

Идеи

Идеите във моята глава
се мятат бурно,
без да питат за часа,
а когато ги отблъсквам,
ми дишат във врата.
Неуморно за изява се борят
и с мислите ми често спорят,
въпроси задават,
роли отиграват,
сценарии пишат епични,
често и метафорични,
за възможности
и разни сложности.
Не се интересуват
от големината на джоба,
от земни примитивни блага-
те владеят безмилостно простора
и изобилието на дивата тайга...!
Не питат за личните ми способности-
за тях това са подробности.
Идеите ми не ходят
след моите интереси,
винаги са на сцената пред
сивите завеси
на изтърканата ми практичност.
Не просят величие
или признание,
те пеят за човечност.
Да разиграват вечното знание,
това е неизменно тяхното призвание.

Идеите от ума ми не извират,
а от някое скрито място се провират.
В ковачница ли се коват,
в шивачница ли се бродират?
Където и да е,
едва във мене се побират.
Идеи за стихове, готвене, обзавеждане,
за сайтове, реклами, отглеждане,
за картички, за модна декорация,
за  някаква организация, за релаксация,
за приложения,
или изложения,
за забавления
и отклонения
от старото мислене,
от овехналите поведения,
за живота, смисъла, хомота...

Идеи, идеи, идеи-
творчески царе и плебеи,
за всякакви неща големи и дребни,
но понякога и никому потребни.
Няма за вас професия
в тази световна регресия:
изкуството - гола проститутка,
само на богатите се пуска...
и с дрехи да го облека
пак не мога да се разплатя...
Меркантилното старание
заграбило е безвкусното му вече
                                          внимание...

вторник, 14 февруари 2012 г.

За мама

Една птичка запяла
сама срещу студения вятър,
смело песен проехтяла
в утринната зимна мъгла.
Една ледена висулка
разчуствала се внезапно
и пуснала гореща сълза,
слънцето и се засмяло,
облаците разиграло
и погалило с лъчи
снега...
Малка сгушена тревичка
изправила зелената си главичка,
помирисала музиката,
болката, радоста...
и просто така си решила,
че дошла е ненадейно пролетта...

Нима една усмивка,
или пламенна сълза
не стопява
и между хората леда?
Колко малко ли е нужно,
като приливна вълна,
да се разплисне
нежността...

петък, 10 февруари 2012 г.

...

....
И пак в жадни въжделения,
проблясват тихо бели откровения,
които се преструват на съмнения
и спират смелите стремления...

Срещу съдбата си ли да тичам,
или горестно да я обичам,
или и двете...?
Дали нощем пред нея
в съня си да се събличам...
...и тя гола сама...и разкрита,
пътища чудни да ми реди,
приказки тайни да ми разказва
за далечни, неоткрити земи...?
Това тя ли ще е,
дали ще я позная?
-Плътта и е прозрачна, сияйна,
така недостижима и толкова нетрайна...
Отхвърлям, захвърлям
я, макар и приласкана,
изборът ми ражда съдбата,
другото е или измама,
или Божия разплата...

Стъпала

Мечтите са първото стъпало
на пътя към твоята душа,
а второто крие се някак вяло,
зад маската на целеустремеността.
Миговете - огледало
на желания от суета,
един след друг се нижат
по пътя към безкрайността...
Цял живот се луташ:
към победата вървиш,
но дали е твоя,
или на върха си
пак кървиш...
Някъде на крачка,
зад завоя,
чакат истинските дни,
тези, във които си намерил,
вярата във малките зари.

Истната

Истината скромна е и всяка показност
превръща я в лъжа,
истината грозна е, а не сладникава,
освен ако я води любовта.
Истината прави те свободен
и обрича те на самота.
Истината рядка птица е,
за някои незрима е дори,
за други цел е на живота кратък
и до края ги гори!

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Сняг

*(Някъде нещо много се е сбъркало
  в този свят,
  нещо жестоко се е обърнало
  в природата на човешкия конгломерат...
  Идеализъм, вяра и мечти
  търся, както врабчето дири трохи...)

В мен се ражда егоизъм,
тъй първичен като страх,
сякаш тъмен скептицизъм
превръща утрето във прах...

Снегът сковал асфалта
въздуха раздира,
красотата му идеална
в кал и киша деградира.
Няма спомен и небето 
за онази ярка синева,
студът изгаря ми небцето
и сковава жизнената ми душа.
Стъпките хруптят
като на скитник
в рохкава и твърда пръст-
днес изцапан китеник,
животинска кожа, разпната на кръст.

В началото бе радост,
а след време на ярост 
се прoмени-
сняг - жива удавност
в реки от беди.
Измръзна незабележимо
малкото останала човещина,
омръзна причудливо
стремежът към коричка истина,
и потъна  в гъста стипчава боза
на престорена, измамна доброта...

Бълвоч от сълзливи статуси
и новини от патоси
на тъй бедни души
тишината красива руши.
Бедни, като празна кесия,
гръмки, като призив
на лъжлив месия,
празни, като джоб, на обръгнал 
от алчност циция...
На път съм в снега да се препъна
и в калта човешка да потъна...


Уикиречник: В историята "конгломерат" означава съвкупност от нееднородни съставки,чието единство е временно. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности.