Не заминавай

Не заминавай!

Никога!

Не оставяй сама Любовта!

Не отблъсквай майчина прегръдка,

не отхвърляй бащина заръка!

Не забравяй

близки и любими,

не пробивай

рани неизличими!

И тази родина,

измъчена, „лоша“,

не я плюй, не я захвърляй в коша,

не оставяй сама-

нали в любовта

не се мери кой какво е дал,

не се търси тежест и цена...

Не тръгвай, всичко продал!

Колко струва Любовта?!

Нова дрешка?

Нова кола?

Колко струва честта,

продаваш ли си гордостта?

Роб ли си роден да бъдеш?

Мамиш се,
че в Европа ще пребъдеш-

тази лицемерна несретница,

надменна мащеха и вещица

на българските Хензел и Гретел,

която превръща мечтите им в пепел.

Не обвинявай младостта,

временна и тленна,

не отричай Любовта-

тя е вечна и безценна!

Хлябът нагарча без нея,

животът става решетка.

Не е приказна одисея

златната ти клетка.

Не заминавай! Никога!

Не оставяй сама Любовта!

Предателството тя не прощава,

навън нищо няма да ти дава.

А вътре ще те зове, ще те дърпа

един дом, една земя, една къща,

малко синьо небе,

което нощем там ще те връща,

изоставеното ти дете,

което майка си не прегръща.

За носталгията няма хапче

на нощното ти шкафче,

за вината няма утеха-

не се облича тя в нова дреха.

Не заминавай,

не предавай

Любовта!

Тя няма да ти прости,

и няма да спре да те боли!