Настоящето ми бяга,
Само минало, което се събира
в един единствен миг
с бъдеще, което вече чувствам
Очертават точка
и линия безкрай...
Нима възможно е да свършва
Всеки ад и всеки рай!?
Не, не мога да не чувствам,
че Материята няма край...
Въздух, който ме събира
с всяка мъничка частица.
Плътността вибрира-
Цялата и аз.
Ръцете и краката
не ми принадлежат,
Умът ми даже чужд е.
Спомените на какво лежат?!
Или случват се сега,
Или не съществуват-
Сякаш никога не съм била...
Мислите ми нищичко не струват.
Няма път напред,
който да не ме връща
Към същността, от която бягам.
Направо ми се повръща
и цялата се стягам,
когато я срещна отсреща-
Сякаш притисната съм към стена,
Вълни ме обливат и ставам гореща...
Как да приютя
Страст като пеща,
Свобода която не среща
граница или провал:
Там няма грешни желания
и в най - тъмните гори
Всички пререкания
се обличат в артистични лъчи...
И мога да съм всяко
извратено същество-
Хермафродит, лесбийка или гей,
С полигамно потекло...
И точно тази извратеност,
Скрита вътре в мен като раненост
е Която позволява безкрайна
Свобода на любовта
и Доближава ме нелепо
Най-близко до вечността...
