крилете ме болят-
няма единствена вяра,
за която да се закачат.
И дом не ги събира,
нито пък сълза,
през болката прозира
стремеж към свобода.
И любовта не стига,
ако слага правила,
слънцето през ден намига
и зове "Към огъня ела!"
Душата ми е стара,
крилете ме болят,
не съществува гара,
на която да се спрат.
Животът ми пореден
е последен
на тази красива Земя,
как да бъде потребен,
ако не летя?
