Искам да танцувам

Искам да танцувам!

Искам да танцувам!
Сега и завинаги!

Да изтанцувам всичко:
зова неделен на птиците,
полета на дъждовните капки,
аромата на окосена трева,
преливката на облаци
над легнало небе,
люляк, подарен и приласкан до гръдта,
бебешки плач и утринна мъгла,
влакът, който закъснява,
чакаща жена,
линиите, които се пресичат,
свирката на локомотив,
залез, който вдъхновява,
спомен от парфюм,
Пловдив зареден със страсти
и прежален маникюр,
дете, което гони гълъби,
стареца, който ги храни с трохи,
фонтани с капки замечтани,
дъги родени от пръски,
тополи гонещи желания,
бягащо глухарче,
откъснати листенца акация,
с нежни нарицания:
щастие, нещастие, път, писмо,
любов, целувка,
маргаритки и венци домашни;
детелини, носещи късмет
под одеяло от въздишки,
кола, паркирана до язовир,
и въдици, захванати с каишки,
изпечени козунаци,
хляб, създаден от ръце,
домашни, битови неволи,
изгорено от лакомост небце,
детско счупено колелце,
което да се поправи,
чук и звук от метал,
наковалня и огън от скара,
пръскащ маркуч и мокър асфалт,
слънце, което кожата изгаря,
въглища и коледни лампички,
въздух зареден със зимна слана,
автобус и сутришно закъснение,
умората от натоварен ден,
масаж на краката,
домашния огън и терлици,
елха и стари вицове,
молитва, от която ми се плаче,
тамян и зелеви сърми,
пoдаръците, скрити под елхата,
фойерверки, писъци и суета,
февруари пълен с изненади,
възрожденски празник, химн на гордостта...

Как сърцето ми се пали
и боли от красота,
а нозете боси,
без сандали,
пуснати коне на свобода
жадуват, сънуват,
мъдруват
как да изтанцуват.....
света!