Полет

Душата ми блести от свобода,
загубила онази струна,
която палеше ръжта
и като лятото изгаряше безумно
от желания горещи,
или страхове...

Не пали вече свещи
и молитви не мълви
в тишината песен срещна
и полета й улови...

Едно щурче й прошепна
с цветовете
на уморени залези
и бавни звезди,

че няма рани и любов,
а само измамни игри
на ум измъчен и жалък,
потънал в стонове
от предишни болки и лъжи.

Детето огорчено стана,
изтупа се от спомени,
привърза смешните си рани
и спря изведнъж да пълзи,
пред себе си решено,
прие си всичките вини

и от вина се отказа,
да бяга от мрака си се умори,
разбра, че няма хорска зараза
и лоши черти,
че е върла омраза
само да отричаш
тъмните си страни...

и че болести няма,
и старост,
и лоши хора дори,
че нищо не ще го засегне,
ако не му дава от своите сълзи.

Умря изцяло и наново се роди
и с поглед чист прогледна:
в илюзията срещна красота,
в противоречията,
в падението и в калта-
бисери, където всеки
би намерил от ужас смъртта...

Свободата равна е на смелост
на истина пред себе си и своята душа,
да знаеш, че дори лъжата външна
може да лети със прелестни крила.

Щом спреш да съдиш и делиш,
да се вкопчваш и "грешиш",
прегради всички разрушаваш
и смело можеш да летиш

отвъд хоризонти и страсти,
отвъд надежди и мечти,
потъвайки в нежните ласки
на вечни мигове от светлини.