Вдъхновено

Трептя със радост неразбрана
от грижите превземащи деня.
Щастие чрез тялото ми диша
в живот отнесен на ръба.
Тичам, радвам се, копнея
в дивен танц на младостта,
от смях напивам се и пак жаднея
да изпитам лудостта:
да бъда себе си и неизменно
свързана да съм със таз земя
и далеч от хора, откровено,
живот като животно да живя.
И макар панел да скрива 
моя взор,
човешката природа ми открива 
друг простор:
сила в любовта си да изпитам-
да давам и да взимам без да питам;
всяко нещо обич е нали, 
щом от обич е родено-
даже ако ме заболи,
пак ридая вдъхновено!