Птиците не умират

Птиците не умират,
не чувстват самота-
тяхна е безкрайната синева...
Хоризонта следват без съмнение и вяра,
без умора, без отказ, без борба,
нямат ни почивка ни гара,
следват своя път
като традиция стара.
Те нямат вина, нито съд.
Птиците не умират,
не съзират
отчаянието на света.
Птиците не умират
и не намират
трохи, за да задоволят глада-
те нямат жажда, нямат глад, 
имат само възход и не знаят що е спад-
не падат, не стават, не плачат, не страдат,
не гонят, не бягат ни щастие ни страх-
те са прави, съвършени, родени без грях,
красиви, устремени, завършени-
ангели без тяло, без душа.
Те са клони откършени, 
бели петна недовършени,
несъздадени, неродени
творения-
те са черните съмнения 
в правотата,в красотата на живота,
странни уравнения
в твоя искащ ум;
вик и порив безсмислен,
желания нереални,стряскащ шум.
Птиците не умират,
покой не намират,
изстискват, убиват,
травмират.
Птиците не умират,
но и не летят, не живеят,
не гнездят-
те умеят само да гнетят.