Зари

Как да изразя чувство незнайно
от живот бликащ в тайнство безкрайно,
от всеки миг, който ме владее,
от всеки цвят, който ме поглъща.
Думи няма, с които да се копнее
и с които душата ми да отвръща
на свят вълшебен и магичен
на вкус ненасищащ, винаги различен.
Както вятърът цвета си мени,
така се сменят моите мечти:
днес са пурпурни, лилави,
утре-златни и зелени.
Ту в отблясъци се дави,
ту в плаващи рефрени
едно усещане неизразимо
от виждане вглъбено, незримо...
Град нарисуван от сенки
и снопи дъжд от дъга,
играе с палави отсенки
художник с озонова снага.
Небето музика ми свири-
всяка частица цялото си дири.
Характер има като на светица
веселото цвете, пухче, мушица,
а слънцето дарява като жрица
с древен живот и камък и птица.
Всичко своя език говори,
без да се дели и без да спори.
 
Само човекът в своя ден изморен
минава безразличен към красотата-
сякаш доброволно отделен
не го впечатлява самотата,
на която сам се обрича, заслепен
от поривите мрачни на тъгата.
 
А лъч след лъч е по-сияен,
цвят след цвят е по-обаен-
няма нищо, което да се сравни
с тези живи, всекидневни зари!