На Пловдив

На всяка твоя плочка моят крак е стъпвал
и на хилядите преди мен живот кипящ си вдъхвал.
Раждал си се много пъти,
но никога не си умирал-
сред стръмните ти калдъръми все нов и различен свят е извирал.
Светлините ти огряваха всеки мой ден, час, минута,
а душата ми още е там...и сред пъстрите ти тепета се лута.
Приятелства безброй, любов ли не ми даде,
цветни мигове щастие, болка и кратки наслади?!
В теб младите си години бурно изживях:
сладко ми беше детството, горчива младостта.
В теб пораснах и съзрях:
в зелените ти градини и коледните ти площади,
сред старите къщи и кафенетата млади,
сред приказните ти фонтани
и есенните ти ливади с шума заслани,
в сивите ти шумни квартали,
осеяни с пролетни липи заспали.
Училищни срокове и студентски семестри,
цял един живот от животи в сърцето си смести,
Пловдив,
град на любов и суета,
мой вечен спомен и мечта!!!