Стъпка

Плахо стъпва лятото
с дъх на мокра планина, 
с тих аромат на липа,
неусетен почти,
сред шума на коли.
С влажни поли
от мокра трева,
с глас на песен за море
и с една тайна носталгия
в топлия въздух, който навън те зове,
в мека уханна летаргия 
времето ти да отнесе...
Плахо стъпва лятото
като морска утайка
в пясъчна следа,
с плясък на чайка, 
с писък на река
и с една блаженна умора
от тръпнеща горещина...