Думите отнемат грубо от миговете,
думите превземат красиво само стиховете.
Нека помълчим,
нека ги измъчим,
нека и в мислите ги заличим,
заедно да ги отлъчим...
от нощта.
Звучно ни пее достатъчно,
на квартала шумната тишина,
някъде само остатъчно,
мисъл руши ритъма
на възторга над преходността.
Нека се насладим, като за последно
на вида на храната,
нека вдишаме възхитено
от вкуса на небесата.
Стихове нека наредим
със сетивата,
спомените си да заменим
с пожара в синевата.
За миг да забравим
езика, имената-
и нашите, и на нещата.
Нека поговорят очите,
нека мъничко поспорят
в погледите ни искрите.
Да не сме такива, или онакива:
всяка дума е оценка-
истината пълна не разкрива,
а и слага петно, като бенка.
Нека не сме дори мъж, или жена,
а просто-
две животни, две същества,
щастливи, че са живи,
тук и сега
на тази планета,
на тази земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар