Нека винаги те има,
любов, до мен неутолима!
Нека вечно да те пия,
моя мека, пареща ракия!
Нека весело ме будиш
и започваш с мене утринта,
нека цял живот се чудиш
как съдбата властно ни събра!
Нека нощите да палиш
и да ме гасиш в деня,
да ме извисяваш и разтърсваш,
ако права съм, или греша!
Нека бъдеш мое огледало,
пътен знак и свобода,
топло зимно одеяло,
летен вятър и вълна!
Нека вечер да притихваш,
уморен във моите ръце
и в прегръдките ми да заспиваш,
като мъж или дете.
Нека фар да бъде нежността ти-
делниците ми да осветява,
нека дар да бъде верността ти,
в ежедневната поквара!
Нека винаги те пия,
за да я има любовта!
четвъртък, 8 септември 2011 г.
Ракия
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар