Контрасти

Чужденка намирам се във тези нрави
и в този "свойски" бит, манталитет.
Сърцето ми не бие, а се дави
в затвор от соц и вилает.
За любов съм обещала все да пиша-
навик, даже, тя да се окаже,
но и в навиците ми България не диша-
не ще се роди, по-лесно е да се откаже.
Колко още неразбрана, неоткрита,
душата ми сред свои ще се скита?
Колко още ще го търся
чувството, че тук принадлежа?
От желание преливащо да се отърся,
убеждавам се сама, че пак греша.
Но небето тукашно бледнее,
а в съзнанието-синева-
палаво ми се усмихва, грее,
със подканящи недра.
Един другар и нищо друго,
мечтата си да споделя,
и с него себе си да преоткрием
и нашто място на света.
Пламва пътят от позлата
на предците ни пред нас-
ние сме хора на земята,
чийто път е свобода!
Виждам те пред нас сияеш,
видение, опияняващо ума,
тежко, сладостно ухаеш
на вино чесън и луна!
Чурулика ти езикът,
като безгрижие и веселба,
приказки в картинки ти е лика,
на мойто детство песента...
Сякаш вълшебна държава
в немирната ми детска глава,
от ритмична висока октава
на мелници в романи, с червени слънца.
Не те познавам, а вече те обичам,
далечна пурпурна земя,
и от себе си, знам, че се отричам,
порива си, ако не осъществя.
От маниера, кухнята, духа ти се увличам
и танците ти в такт ловя,
нима е грешно, че тъй силно те обичам,
Испания, страна докоснала страстта!