Раждане

Днес наново се родих,
днес, когато се реших,
себе си да бъда!
Но коя съм, някой ще попита?
Аз съм тази,
дето в стиховете скита.
Нея да съм така и не опитах,
а в емоции смешни се оплитах.
Днес маската пада
и съм онази,
дето на талази, 
любов ще раздава
и в себе си вече
няма да се съмнява!
Днес учител ще стана
(а винаги съм била),
днес мъдростта си
в устно слово ще облека.
Спирам да се крия 
зад бялата хартия!
И критиката ще убия
и тази маска на циция..
Думите, думите възнасят
и делят,
думите поднасят 
облика ни на света!
Как се подигравах
излишно 
на всеки, който патетично
истина проста развява
(а простотата, тя извисява)!
Истината, мислех, трябва 
да се казва:
лош да си, но искрен
като хляба,
но уви- 
така и красотата,
някак, взе да ми горчи!
Зад цинизма си не надничах-
грозното така заобичах.
Ролята стана маска
и с черна окраска
звука на устните ми 
се надраска.
Заради взето нечие мнение, 
или пък скрито лично съмнение...
Днес стихът в тяло се ражда,
днес душата в глас се обажда!
Ставам Учител
и потаен зрител
...на себе си!