четвъртък, 15 септември 2011 г.

Разговор

Заслушана в ритъма на моя ден,
в тишината, птиците, колите и децата,
потъвам в моя свят обременен,
за да послушам мъничко душата.

Говори ми за първи път от много време-
нечувана, заглъхвана от чужди гласове,
за важното не ми остава време-
да остана малко с нея насаме.

Разказва ми моята История,
но чувам я съвсем различна-
пред толкоз малко аудитория,
тя хич не бе тактична:

-Не си загубил ти от този опит или шанс,
съдбата просто ти прави реверанс:
тя те пази от неистински желания,
от живот непълен, с чести колебания,
от недоволство и от липса на знания.
Учиш в най-добрия университет-
на живот те учи той, не на Архимед.
Не съжалявай грам,
нито минута,
не потъвай в срам
от всяка несполука!
Винаги досега си побеждавал,
точно в дните, в които си падал!
Роден късметлия си, виж-
тук, където израстваш, да се родиш,
където можеш да изследваш
и да се мениш!
Промени в ума си твоята история,
вярна ти е практиката, но с грешна теория!
Махни я тази крива гледна точка-
ще те върне пак на стартовата плочка!
Погледни колко си постигнал,
след като нищо не си имал,
колко пъти си почвал отначало
и пак си стигал
до крайното стъпало!
Смелост грешките ти следва да роди,
гордост-опитите да следваш мечти!
Когато улучиш вярното желание,
това, което дава криле,
и вложиш в него цялото старание,
животът няма да те подведе!
И оптимизъм дързък, като вяра,
трябва!

Табла е на Творението играта:
хвърляш заровете на дъската,
желанието задава курс,
вярата-енергия за верен тур,
а пък падналия зар-
за тебе все е Божи дар!
След всяко хвърляне,
повече уцелваш,
след допусната грешка,
по-вярно се прецелваш.
Наистина грешиш,
само, ако не продължиш!

Слушах я унесено
и ме удари като гръм!
Събудих се, като дете,
сънувало злокобен сън,
че възрастно било със неудачи,
сърцето, на което, мрънка и плаче.


Отново танцът на света се вие,
но душата ми вече нищо не крие.




Няма коментари:

Публикуване на коментар