Distance FaceLove

Любов ли е от фейсбука?
От чужбина снимки и на е-мейл адрес,
а някъде захвърлени в боклука
писмата смачкани лежат;
и редовете на български забравен,
и филмите настръхващи без звук...
Така светът е сега направен:
на чувства електронни – самоук.
Отидоха си срещите шаблонни-
под някоя липа, на някой мост...
Екран, и после пак екран-
любовта през камера ни гледа,
а щом се видим, само сваляме колан-
всичко вече казано е, в няколко реда
(и целувките даже сме изпратили,
и обичта на статус сме показали).

А мъката липсва, онази, от разстоянията,
забравените до болка лица, страданията,
ревността стаена от незнание
и чакането дълго, без колебание.
Стиховете красиви умират
в това интернет многодумие,
пеперудите в стомаха примират
с живото мечтано сладкодумие.
Днес среща пред входа в колата,
на кафе с приятели, у вас или у нас-
романтиката умира с тишината
и с есемес-а на всеки кръгъл час,
със скайпа, с джи ес ем-а, с интернета
(нет ни събира, нет ни дели)...
Няма общо желание на паднала комета,
нито пълно небе със звезди...

Само в стари филми можем да видим
(и някак непризнато да им завидим):
Тайно за ръка се държат,
мълчат, защото думите не стигат,
любовта да изразят...
Всяка реплика е камък, всяко докосване-стон,
пълни със страст са горите
където пращат си скрито..."емотикон" :)...
После с години в душите,
мигът ги тегли, както скитника-дом!!!
Не пеят вече липите,
пощите празни стоят,
от будките телефонни 
слушалките тягостно
надолу висят...
Ако ги вдигнеш,
ще ти разкажат
за любовта...