Падаш, ставаш, плачеш, научаваш как упорито да продължаваш да ходиш, да говориш, да опознаваш, да се радваш и обич да даваш. Всяко малко нещо изучаваш с удивление нескрито, диво, възторжено, открито, търсиш, докосваш, приемаш света уникален (за нас отдавна станал банален). Всяка песен винаги е нова, за забавление си все готова, тон след тон от ярък по-ярък, всеки залък от предишния ти, по е сладък! И този пламък в твоите очи тъга не може да затъмни, вятър не може да загаси! За тебе, палаво дете, грее слънце в мрачното небе и в двете ти ръце се отразява лъч на невинност оредяла в тъмния човешки прагматизъм, и на живота щастието си доверява, с несъзнаван стоицизъм. За тебе, мъничко човече, земята в трева мека се облече, да не те боли когато стъпваш, с малки копринени крачета, а когато я късаш и дърпаш, след пръстчетата ти раснат лалета... Смеха ти също с цвят рисува във сърцата ни усмивки, погледа ти никога не се страхува от чуждите преструвки. Твоята дръзка прямост и честност постоянно ни напомня за нашата забравена човечност, горчиво ни припомня за малкото Дете във нас, като духовен компас към него ни насочва, вярната пътека тайно ни посочва... То седи затворено от срам, в атеистичния си самотен храм, на нашите забележки, задръжки, но да се държи „мъжки“, вече не иска и да знае -лудо желае с теб да поиграе, преди да залезе златото в твоите коси, копнее наяве да излезе, изкушено, не може да устои на веселите ти, безгрижни игри, които правят ни по-истински и по-добри!
Няма коментари:
Публикуване на коментар