Единственото

Възражда се
онзи нисък прозорец,
свирнята на изгубен щурец,
скърцащата пружина
и бляновете
в късче небе от коприна.
Възражда се
това, което не умира.
Пак сме тук,
времето не ни спира,
пак копнеем за чужди светове,
но протрити са вече
влажните ни колене...
Това е, което желаем!
Щастливи знаем,
че настъпва края
и същото начало,
че мигът сега е Рая
и последното стъпало...
(единственото).



Единственото:
-Да потънем в първия ден от нашата среща...
                     и да останем на дъното.
-Да ослепеем, с най-виждащите реалността очи,
                            за да прогледнем.
-Да оглушеем, с уши родени за музика,
         за да чуваме единствено нея.
-Да съществуват ръцете ни, само, за да се докосват,
                  и да ги боли, когато са далечни.
-Да осакатеем за стъпки, които не водят един към друг,
                              за да се стигаме винаги.
-Да се изгубим безкрайно в телата си, в душите си
                              и там да се намерим...