Парчета пеперуда,
с наръфани крила-
сякаш някаква прокуда
смачква смелите и багрила.
Всеки порив
плаща с висока цена,
всеки покрив-
капак е на света.
Доволството, казват, нищо не струва,
но ако си пеперуда, която иска да плува?
Ако тръгнеш от различен бряг,
ще стигнеш ли до нова земя?
Ако полетът ти е бяг,
ще достигнеш ли висота?
Често копнее
за облаци недостижими,
в простора радостно се рее
и сънува бели пустини.
Как пеперудено сърце
носи обич кротка и диви нозе?
Как животинчето малко,
с такова старание
и без да е жалко,
дири вечното познание?
Една птичка осъзната
търси своята задача-
усеща, някак, че е важна
с белотата си снажна.
Парчета пеперуда-
извикват стряскаща
възбуда!
Части от вселенската мозайка,
от най-чистите надежди утайка.
Парчета пеперуда-
на черен пясък-
блестящата слюда,
на бунтовен крясък-
трептящата струна.
Парчетата събрани
до слънцето издигат дюна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар