Там

Знаеш ли, че ти
обръщаш всяка болка 
в сънища добри
и давиш мокри длани
в смеещи се сълзи.
Очите ми прегръщаш
с парещи криле 
от нежни пръсти,
като топли брегове.
Когато моите нозе
треперят 
в нощни страхове,
твоите ръце
ме будят и отнасят
на бели бродещи коне
в замъци, градини,
на южни пейки, 
под зреещи смокини...

Там,
танцуваме на мелодия
от ромоликащ фонтан,
сърцата ни бият в ритъм,
като барабан.
Розите ухаят с люляка в едно,
славеите с щъркелите 
правят си гнездо.
На небето си говорят
слънцето с луната,
залеза с изгрева 
очертават цели небесата.
Возим се в каляска от 
пъпеш узрял,
косата ми златиста 
пада, вместо воал.
Кожата ти сластна,
е с вкус на ананас,    
опитваме ненаситно,
един от друг в захлас...
Диаманти падат, 
вместо звезди,
изумруди зеленеят,
вместо треви.
Замъци висят 
на клони от реки,
всичко е обърнато
и нищо не тежи.
Дърветата в ствола си
раждат плодове,
годините изглеждат
като векове.
На мястото на пръст, 
рони се памук, 
сладък сок изцеждаме 
от зимния капчук.                 
Морето като огън е,
небето като море,
замята се стича,
светът се слива,
като в картина на Моне.

Там избягваме 
от мириса на прашен ден,
там се надяваме
да ни отнесе
животът ни благословен.
Там сме били
с теб, преди да се родим,
там ни водят мечти,
в любов, когато горим...