...

....
Пясъкът дращи ми нозете,
солта попива в дробовете....

Някъде китара запява,
отвъд светлините,
нежен саксофон й отговаря...

Кожата ти е вълна,
думите ти
с на морето гласовете
сливат се в една душа,
като шумове в рапан,
бликнал  смях и барабан.
В този ритъм самозван,
без песен,
танц разказвам
с тялото си
и нагазвам
в твърдата вода.
Някъде луната
е запалила лула,
в синята й бляскава пола
ненадейно ражда се нощта...

Потънал е във сън блажен
целия незнаен град,
само погледът ти устремен
и звездите шепнат
в този малък свят-
леко, плавно се навеждат
да достигнат бряг...
Даже някога да свърши,
безразлично е нали,
щом били сме с тебе
песъчинки и лъчи.


Извън място, време и мисли,
ронят се емоции  -  мъниста-
от спонтанни пориви чисти
и свобода отривиста...