...

....
Вечер с вино в ръка
гледам:
мъжа ми спортува
и нежната му иначе ръка
въздуха със сила рисува.
После пак тези ръце
гирлянди и лампи закачат,
снежинки изрязват,
като сърце,
и торбите от супера влачат.
През деня на клавишите свирят-
аз заспивам и пак тях сънувам-
как компютъра става пиано,
а от песните му тайно се вълнувам.
За миг и обикновенната клавиатура
под тях е вълшебна абривиатура.
Събуждам се и вместо мелодия,
те са сътворили цяла рапсодия
от картини, бутони, възможности,
от прозорци, идеи и разни сложности...
Някой път соленки пекат,
палачинки,мъфени или тортия-
сякаш бяла магия
двете му ръце творят!
Дали редят, помагат, или окрасяват,
галят, топлят, или болка облекчават,
всяка вещ след тях е променена-
сякаш мъртва е била, а после съживена...