Наблюдение

До вчера оглушала
в забързаните дни,
в себе си се вслушвах
за всички истини,
а ето някой ми говори,
с думите на хората край мен,
ангел с мен ли спори,
или днес е славен ден?
Промяната я виждам
в тънката следа
на толкова пророци
в моята среда.
Сякаш питала съм
дни и часове,
а тишината глуха
отговаряше ми с редове.
Въздухът пулсира
в странни цветове
и мъглата се раздира,
за да се промъкнат светове.
Ядрена реакция,
или някаква верига:
в смутния спектакъл
завесата се вдига.
Нищо скрито не остава
под един прожектор-
с истина се осветява
на живота всеки сектор.
Маските ни падат,
търсим си лицата,
слепи ли остават
в театралната позлата?
(Още пазим си очите-
страх ни е от светлината....)
Там от тъмното
кой ни наблюдава?
От балкона и по стръмното
сянка се задава...