Кашонът

Преглеждахме
угаснали мечти,
светлината им умряла,
прахта от бъднини,
в стаята онемяла,
с белите стени.
Със смях и без сълзи,
изхвърлихме ги,
макар и мъничко,
боли!

Кашонът-семейния ковчег-
на вехти писма
и учебни листа,
един разхвърлян портрет
на старите ни лица.
Късчета захвърлени желания,
отваряме едно след друго
и четем онези колебания,
на сърцето, наивно и лудо.

Недиректни
врати и прозорци
между редовете
се отварят.
Неконкретни
проблясъци
оттам проговарят.

Събрани четиримата
ровим в енигмата
на отминалия ни живот,
разгадаваме парадигмата
на времевия кивот.
И всеки дълбоко в душата,
излязла за малко, извън рутината,
достига до едно заключение,
че извън всяко съмнение,
много мечти са се сбъднали,
от както от дома сме си тръгнали,
но странно как нито една
не  се е изпълнила,
като точната ни представа в ума,
каквато някога преди е била.