Да(п)оема

Да се разтопя,
да се разлея
в земята, въздуха, небето,
в съвършенна несъвършенност,
в мисъл, част от битието,
в пръст и слънце,
в нетленна тленност...
Обич да поема
и яснота отвъд мъглите,
с въздуха в гърдите,
с песен, или с къс поема
към хората объркани
с права потъпкани...
Път да поема към мечтите,
родени неземни,
извън плачът на дните
и проблемите дребни.
Възможност безгранична
да изгони всички кошмари,
доверие до вчера безумно,
да вдъхне към Духа и да стовари
силата на провидение,
на чисто проявление
и стихия на природно явление
в ръцете, в ума ми,
така че страха ми
след мене си
да оставям,
безмерна любов
с нетялото си
да улавям.

Истината е във
вселенската безкрайност,
в нейната подреденост,
завършеност и трайност;
в нищожността ни,
в безсмислието
и в неслучайната случайност.



И смисъл да изгубя,
по-голям ще изнамеря-
само от това треперя,
че ме има, че съществувам,
че мисля, чувствам и умея
света да преобразувам,
да разчупя, да овладея!