Днес празнува
града,
построен от
емоции,
култури,
изкуство.
По тепетата му те се
разливат
като нереално,
неповторимо
чувство.
Вятърът музика носи,
гали стълби, павета, прозорци.
По тях и по старите къщи
рисуват поети-животворци.
Панаир от цветове
и панаирни щрихи,
многоезичие на гласове
по улиците никога тихи.
Младоста шумно грее
а историята до нея
приказки живи ми пее:
утре и вчера в една епопея!
Отново те виждам,
пак си оживял...
в теб, Пловдив,
никой миг не е отживял!
В теб времето диша
като в топка кристал,
за безвремие, Пловдив,
ще ти връча медал!
Няма коментари:
Публикуване на коментар