...

Не ме свъртат
среднощни кошмари,
и в дневните лутания,
и в градското сафари.
Умът ми пулсира
и пари-
енергия неуморима,
с раждането ме завари.
Въпроси без коловози,
любознателност,
многознателност,
с дръзка
настоятелност,
да открия.....
и аз не знам какво?
Да се завия
в готови заключения,
не умея,
пък и защо?
В тези изпитателни учения
предизвиквам ума,
придобивам нови умения,
да чупя на реалностите
многото лица.
Себе си събарям,
после се събирам,
повторно се строя
и се деформирам.
Воювам с невидими
врагове
и никога незнам
Пътят къде ще ме отведе.